Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Пласидо Доминго, който не се отказва

Прочутият оперен певец навърши 80 години

Оперната кариера на Пласидо Доминго се простира в над 60 години. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Пласидо Доминго, който не се отказва

Оперната кариера на Пласидо Доминго се простира в над 60 години. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Пласидо Доминго, който днес, 21 януари, навършва 80 години, въплъщава всеобщата представа за колос на оперното изкуство. Статистиката за кариерата му е забележителна – репертоарът му включва повече от 150 партии, изнесъл е над 3800 представления като певец и около 500 – като диригент. Вписан е в Книгата за рекордите на Гинес като певеца, получил най-продължителни аплодисменти. През 1991 г. след представлението на „Отело“ във Виенската държавна опера публиката ръкопляска в продължение на 80 минути, а Доминго излиза да се поклони 101 пъти.

Пласидо на испански означава „спокоен“, но Доминго често твърди, че характерът му е точно обратен. „Когато почивам, ръждясвам”, казва той и кариерата му го доказва. Той е толкова неудържим, че често пробва съвършено нови неща и преуспява в тях – пее като тенор и като баритон, дирижира, поставя…

Цялото му име е Хосе Пласидо Доминго Ембил. Роден е в Мадрид на 21 януари 1941 г. Родителите му – Пласидо Доминго Старши и Пепита Ембил – били известни изпълнители на сарсуела, характерната испанска оперета. През 1942 г. в семейството се ражда и момиче – сестра му Мария Хосе. Семейството преви дълъг тур в Латинска Америка малко след раждането на двете деца. През 1949 г. се установяват в Мексико, където Пласидо Старши и Пепита създават трупа за сарасуела. Бъдещият оперен певец по това време обожава коридата и играе футбол. Тази страст му остава и до днес, и обяснява честото му появяване на церемониите при откриване на футболни първенства. В Мексико Пласидо започва да учи музика и на 14 години влиза в Консерваторията, където освен пиано, учи и дирижиране. Едва 16-годишен се жени за съученичката си Анна Мария. На 17 години вече е баща – ражда се синът му Хосе. Необходимостта да издържа семейството принуждава Пласидо да се ангажира с всякаква работа. Често акомпанира на пиано на певци по ресторанти или на майка си по време на концерти, дирижира театрален хор, играе в епизодични роли в телевизионни предавания и води музикални предавания по радиото. През 1957 г. е дебютът му на сцената в баритонови партии в спектакли на семейната трупа.

През 1958 г. Доминго се явява на прослушване в Националната опера на Мексико. Пее Пролог от операта „Палячи” на Леонкавало и арията на Жерар от операта „Андре Шение” на Умберто Джордано. Комисията харесва младия певец, но чува в изпълнението му тенор, а не баритон, и му предлага договор за ролята на Борса в операта „Риголето” на Джузепе Верди.

Междувременно Доминго, макар и вече част от състава на Националната опера, пее в оперети и мюзикъли, играе на театрална сцена роли в пиеси на Лорка, Чехов и Пирандело. Става дори бек вокалист в рок групата на мексиканския рокпевец Цезар Коста.

Скоро след като събира овациите във второстепенните оперни роли, идват и главните. През 1961 г. Пласидо Доминго излиза на сцената като Алфредо в „Травиата”. Започва и турнета – през същата година гостува в Далас, САЩ, с партията на Артуро в „Лучия ди Ламермур” с Джоан Съдърланд в главната роля.

По това време Доминго се запознава с певицата Марта Орнелас, лирическо сопрано и победителка в конкурса „Мексиканска певица на годината”. През 1962 г. двамата сключват брак и вече като двойка подписват договор за три години работа в операта на Тел Авив. Там Доминго изпълнява 12 водещи партии и шлифова музикалната си техника.
След завръщането от Израел през 1965 г. се ражда Пласидо Франсиско Доминго – младши, а през 1968 г. – брат му Алваро Маурицио. Марта изоставя кариерата си на певица и изцяло се посвещава на съпруга и синовете си. По-късно тя се връща към операта, но вече като режисьор.

След завръщането на семейството в Мексико Пласидо е поканен в Ню Йорк. В „Сити опера” той трябвало да дебютира в ролята на „Хосе” в „Кармен”, но се налага бързо да се включи и да замени тенора в „Мадам Бътерфлай”. Истински триумф за певеца е американската премиера на операта „Дон Родриго” на Алберто Хинастера. Критиците хвалят не само гласа на Доминго, но и актьорското му превъплъщение в средновековен испански крал.

Пласидо се превръща в оперна звезда. От 1967 до 1971-а той дебютира във всички най-големи оперни театри по света – Хамбург (1967), Виена (1967), „Метрополитен” в Ню Йорк (1968), „Ла Скала” в Милано (1969), „Ковънт Гардън” в Лондон (1971). Дебютът му в „Метрополитен” е съпроводен от извънредни обстоятелства – буквално два часа преди началото на спектакъла „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа тогавашният директор на МЕТ Рудолф Бинг звъни на Пласидо и му съобщава, че Франко Корели, който изпълнява ролята на Маурицио, не може да пее. Предлага на Доминго да го замени. И той хуква към операта. Оттогава Пласидо Доминго е открил 21 пъти сезона в „Метрополитен опера” – повече, отколкото Енрико Карузо, който го е направил 17 пъти.

Интензивността на ангажиментите на Доминго често предизвиква и критика по негов адрес. Отговор на тези забележки той дава в книгата си „Моите първи четиресет години” (1983), като заявява, че на гласа му не са навредили нито честите прояви, нито интензивните репетиции, нито постоянната смяна на репертоара. Маесторото никога не отговаря на въпроса коя роля му е любима. И това не е учудващо – до днес той е изпълнил 147 различни партии на италиански, френски, немски, английски, испански и руски, а по-голямата част от репертоара му заемат оперите на Верди.

По общо признание перлата в репертоара на Пласидо Доминго е партията на Отело. От 1975 г. певецът 226 пъти е излизал на сцена в този образ, а операта е записвана три пъти в студио и четири пъти е филмирана. Лорънс Оливие казва, че Доминго изпълнява ролята си толкова добре, колкото и той самия като актьор, но освен това и пее.

В началото на седемдесетте знаменитият тенор пробва и като диригент в „Сити опера” в Ню Йорк, в „Ковънт Гардън” и други театри. През 80-те години, вече на върха на славата, пробва и в други жанрове. Записва латиноамериканска и поп музика, а албумът със съвместни композиции на Доминго и кънтрипевеца Джон Денвър става платинен. Свидетелство за висок професионализъм са и множеството награди „Грами”, получени от Пласидо за аудиозаписи в различни жанрове.

Деветдесетте години бележат нови посоки за Доминго. Той разширява оперния си репертоар, като изпълнява партиите на Лоенгрин, Парсифал и Зигмунд в оперите на Вагнер, превъплъщава се в Идоменей в едноименната опера на Моцарт, пее на руски ролята на Герман в „Дама пика”. По това време той влиза в ръководството на оперните театри във Вашингтон и Лос Анджелис, започва да поставя нови опери, включително и на американски композитори.

Тогава се случва и нещо, което белязва света на операта завинаги – проектът „Тримата тенори”, в който освен Доминго са Хосе Карерас и Лучано Павароти. Първият им съвместен концерт е на церемонията по закриване на Световното първенство по футбол в Рим през 1990 г. Получените от проявата средства влизат във Фонда за борба с левкемия, основан от Карерас. Съвместните изпълнения на тримата продължават редица години, включително по футболбни първенства, чак до 2002-а. Излизат и множество техни албуми.

Важна част от работата на Пласидо Доминго става подкрепата за млади певци. През 1993 г. е организиран конкурсът „Опералия”, като победителите в него могат да разчитат на договори в най-добрите оперни театри по света. Конкурсът се провежда в различни градове по света постоянно.

През 1985 г., след разрушителното земетресение в Мексико, Доминго отива в градчето, в което е израснал, и със собствените си ръце помага на хората и спасителите да разчистват руините. Тогава той отменя много от планираните си гастроли и почти цяла година пее благотворително по големи стадиони в цял свят, за да събере максимално средства за възстановяване на Мексико. Благодарните мексиканци не забравят усилията му и през 2007 г. в негово присъствие откриват паметник – бронзова скулптура в естествен ръст, излята от ключовете на разрушените сгради. Певецът помага по-късно и за възстановяването на Ню Орлиънс.

Доминго не се страхува да експериментира. Излизал е на сцената като Сирано де Бержерак, като Распутин, като Гоя в едноименната опера, написана от Меноти специално за него. На премиерата на китайската опера „Първият император” през 2007 г. Пласидо Доминго изпълнява главната роля. През 2010 г. пее партията на Пабло Неруда в операта на Даниел Катан „Пощальонът”, а през 2011 г. се превъплъщава в Нептун в „Омагьосания остров”. През 2003 г. поразява зрителите в Лондон, като на дневното представление на „Палячи” излиза на сцената като солист, а на вечерното – като диригент.

Още по-голяма сензация се оказва преходът към баритонови партии. През 2010 г. Доминго изпълнява партията на дожа на Генуа в „Симоне Боканегра” на Верди, в която по-рано е изпълнявал теноровата роля на Габриеле Адорно. По-късно се появява в баритонови партии в „Риголето”, „Таис”, „Набуко”, „Трубадур” и др. През 2015-а дебютира едновременно в три баритонови роли – Макбет в Берлин, Дон Карлос в Ню Йорк и Джани Скики в Лос Анжелис.

Такъв колосален обем работа поразява въображението не само с оглед на невероятно сценично дълголетие на Доминго, но и от гледна точка на здравето му. От 2010-а до 2015-а той три пъти влиза в болница, но всеки път успява да се възстанови достатъчно, за да пее отново.

Броят на наградите и почетните му звания е значителен. Трябва да се отбележи, че шведската награда „Биргит Нилсон” с равностойност 1 милион долара Доминго изцяло вкарва във фонда на конкурса „Опералия”. Певецът оглавява организацията „Europa Nostra“, която се занимава със събиране и възстановяване на европейското културно наследство. Той отделя и специално внимание на защитата на интелектуалната собственост в областта на музиката. Член е на множество фондове за подкрепа на млади артистични таланти.

През 2019 г. избухва скандал, в който 20 жени поотделно обвиняват Пласидо Доминго в сексуален тормоз. Певецът отхвърля обвиненията, но заради тях „Метрополитен” прекъсва договора си с него, а операта в Сан Франциско и Симфоничният оркестър на Филаделфия отменят участията на певеца. По-късно е прекратен и договорът на Доминго с операта в Лос Анджелис, на която беше генерален директор.

Но певецът не възнамерява да слезе от сцената. Продължават гастролите му по света. През 2021 г. той ще пее и в България заедно с оперната прима Соня Йончева.

Вижте още: СОНЯ ЙОНЧЕВА ЩЕ ПЕЕ С ПЛАСИДО ДОМИНГО ПРЕД „АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Утехата Вазов

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах