Пластмасата на траките от Кабиле

Истинската история у нас е покрита с найлони, покривът ѝ тече в пробити кофи, а за строеж на бутафория се харчат милиони

Евтина китайска пластмаса по принуда е подредена сред безценни експонати на хиляди години. Снимка: „Площад Славейков“ - Пластмасата на траките от Кабиле

Евтина китайска пластмаса по принуда е подредена сред безценни експонати на хиляди години. Снимка: „Площад Славейков“

В последно време траките се оказаха новата националистическа дъвка. В учебници, в помагала, в лекции на сериозни професори се появиха твърдения, че България и българите са пряк наследник на тракийската цивилизация, при това не просто исторически, а културен. Националното самочувствие бързо се покрива с лъскавия варак на натруфената нагласена „древна българска история“, а траките стават новите национални герои, макар и практически непознати.

Истина е, че на нашата територия са процъфтявали древни цивилизации. Истина е, че траките са създали първите държави тук, че са оставили големи градове и изящни произведения на изкуството – независимо дали са създадени от самите тях, или в чужди ателиета. Истина е, че Севтополис, Филипополис и Кабиле са били сред големите и значими градове на древността. Севтополис днес е погребан под язовир Копринка, Филипополис лежи под Пловдив, но Кабиле все още е там, достъпен за всички, макар и някак изоставен. Чудя се колко от хората, които изтъкват, че са преки потомци на траките, са чували за Кабиле, колцина от тях са отишли да го видят.

Огромното желание на учени, псевдоучени и националисти-ентусиасти у нас да ни свържат с траките е хартиено желание, думи върху думи. Действия няма и реалността е доста стряскаща. Така, в последните дни на 2021 г. под ситния кротък дъжд влязохме в музея към Националния археологически резерват Кабиле. И установихме, че историята е много лесна за отмиване. Буквално.

Експонатите, изложени в иначе ремонтирания преди десетина години музей, бяха покрити с найлон, за да не пострадат от дъжда, който вали директно върху мамутски кости на половин милион години. До керамиката на 6 хилядолетия се мъдрят пластмасови кофи, които се пълнят с дъждовна вода. Седиш и се чудиш дали пък траките не са изобретили пластмасата.

Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Уредникът, сам в празния музей, разказва, че ремонтът на покрива изтраял точно колкото да го посети кметът. После на никого не му пукало. А мястото е обявено за резерват още през 1965 г. Всъщност, може би това е причината – трудно е да се говори за сензационни археологически открития там, където е копал някой друг археолог, отдавна оставил името си под откритието. Днешните археолози, амбицирани за титлата „Българския Индиана Джоунс“, са по-склонни да търсят нови обекти, пред които да позират. А ако няма такива, все ще се намери кой да построи нови, които да обяви за „автентични“. Защото Кабиле е от истинските исторически паркове, в който обаче всичко е „евтино“ –  влиза се срещу 6 лв., за да се разгледат 600 дка истинска история. В някои по-нови исторически и археологически паркове цената е шесторна, а експонатите – чисто новички.

Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Съвсем близо до Кабиле, само на 50 км оттам, в Раднево, също са усетили ползата от древната история. И са си я построили. Докато в историческия резерват не стигат пари за ремонт на покрива и дори легените имат дупки, за построяване на бутафорни крепости в Раднево на фона на соц панелки, Европейският съюз е отпуснал близо 4 милиона лева. Истинската история е покрита с евтини найлони, а имитацията разполага с ефектно външно осветление и добре поддържани пейки.

Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

Снимка: „Площад Славейков“

На отсрещната страна на шосето в Раднево се издига монумент – Свети Йоан Рилски е вдигнал ръце и отворил уста в изумление над града, в който се намира централата на „Мини Марица-Изток“. Местните не са много запознати с Археологическия парк, чието мото е „Нов живот за миналото“.

Снимка: „Площад Славейков“

Изглежда, тази неуместна възстановка е опит да бъдат изкупени грехове – новопостроените крепости, базилики, кули са съществували наистина. Но са били разрушени при разширяването на мините. И сега, с парите на европейските данъкоплатци, са изградени отново – съвременна реплика на изгубената история.

На фона на тези 4 милиона лева, дадени за бутафория, музеят „Неолитни жилища“ в Стара Загора, чието местонахождение може да бъде открито само с много упоритост, оцелява въпреки забравата. Това място, изключително ценно не само за България, но и за Европа, е съхранило две жилища на 8 хиляди години – отпреди траките, отпреди ясно видимите цивилизации. Усещането за проникване в миналото там е толкова силно, че всеки опит да бъде повторено в по-туристически ориентирани забележителности, е обречен. Но на музейните работници не им стигат средствата дори да очистят обраслия двор и да подредят разнебитените стъпала на входа на музея, открит още през 1979 г.

Преди няколко години посетих гробницата на Филип Македонски във Вергина. Начинът, по който тази археологическа забележителност е запазена, представена, организирана, е забележителен. Посетителят наистина се чувства поканен в древността, има усещане, че открива цял нов свят, в който е допуснат с желание. Всички находки са представени като откровения – с подходящо осветление, представяне, контекст. А като брой и ценност са по-малко от тези в Кабиле например. И са доста по-близо до съвременността от онези в „Неолитни жилища“. Имаме безценна история, но нито я познаваме истински, нито умеем да я представим – не само пред нас самите, но и пред света.

Затова нямаме право да се сърдим на онези, които отричат историята ни. Ние самите – и институциите, и хората в България – я тачим само на общи приказки.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах