Платно на Рубенс се връща у дома за пръв път след създаването си

Творбата „Избиването на младенците“ на Петер Паул Рубенс се завръща за пръв път в родния Антверпен, откакто е нарисувана през 1610 г. Картината от ранния период на художника ще бъде самостоятелно изложена в неговата къща-музей.

Платното е собственост на Художествената галерия в Онтарио от 2008 г., където постъпва като дарение от колекционера Кен Томпсън. Той купил произведението през 2002-ра от лондонския клон на „Сотбис” срещу 49,5 млн. паунда, рекордна за времето си цена за картина, купена на търг, пише „Art Newspaper“.

„Избиването на младенците” била погрешно приписана на по-неизвестния художник Ян ван ден Хеске през XVIII в., когато все още била в кралската колекция на Лихтенщайн. Едва през ХХ в. авторството ѝ е открито и потвърдено от специалисти.

Самостоятелната експозиция на картината се смята за „добър предшественик” на голямата изложба „Ранната популярност на Петер Паул Рубенс”, която ще гостува в Сан Франциско от април до септември 2019 г. и в Онтарио през октомври следващата година.

„Буди недоумение как Рубенс е рисувал в това тясно пространство – коментира Саша Суда, куратор за европейското изкуство в Художествената галерия в Онтарио, гледайки картината, която е отново в ателието на художника. – На това място Рубенс е създал може би най-продуктивното артистично студио за всички времена.”

Мащабното произведение, изобразяващо сцена от библейската история, е създадено малко сред като Рубенс се върнал в Антверпен след осем години, прекарани в Италия. Това била неговата демонстрация какво е научил там, при тази „алхимична среща” – „невероятен респект” към скулптурите, човешкото тяло и драмата, представена в стил Караваджо, „наслаждение от светлината и контраста”, коментира Суда.

„Този вид алхимия създава динамика, която кара ранните му творби да изглеждат толкова пълни с напрежение“, обяснява тя.

Докато творбата е в Анверпен, експертите се надяват да я изследват допълнително, и междувременно тя „ще служи за катализатор за по-нататъшни проучвания на творчеството на Рубенс“, твърди Бенджамин ван Бенден, директор на къщата-музей. Засега няма планове платното да се реставрира, тъй като е в много добро състояние, а преди е претърпявало само малки поправки.

„Ясно е, че е била лековерно пренебрегвана с години, когато са я съхранявали в Лихтенщайн – продължава Суда. – Това е трудна картина заради темата и директността, с която е изобразена. Когато гледаш избивания или убийства от преди Рубенс, в тях има хореография и естетична чувствителност. Рубенс преобръща тези очаквания и създава нещо толкова дълбоко, че не можеш да отклониш поглед.“

„Екстремното насилие“ е съвсем логично, предвид живота в испанска Нидерландия по време на католическата реформация, казва кураторката. Картината е рисувана по време на т. нар. Дванадесетгодишно примирие между хабсбургските испански владетели и управниците на териториите на днешна Холандия. Според Суда, посланието зад творбата „демонстрира, че историята се повтаря“. За нея „Избиването на младенците” е актуална и днес, предвид миграционните вълни и „спада в човешкото благоприличие“.