Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Плюсове и минуси на Квадрат (500)

Или какво може да се види в Националната галерия тези дни: от бъдещия кът за Левски до картини с лепенки

Мистерията на Българския квадрат (500) е, чо той има само 3 страни. Снимки: Авторът - Плюсове и минуси на Квадрат (500)

Мистерията на Българския квадрат (500) е, чо той има само 3 страни. Снимки: Авторът

След порочното зачеване на „Квадрат 500“ (конкурсът за архитектурен проект изпревари концепцията), последвалото недовършено изпълнение на приетият проект (Квадратът остана само с 3 страни) и неясната до самото откриване (че и след това) концепция, някак си е съвсем естествено, че драмите в първата представителна и постоянна експозиция на българско и чуждестранно визуално изкуство не спират. В последните дни на март, освен постоянните си експозиции, Галерията предлага и други любопитни гледки, които няма как да видите на друго място. 

Да започнем с положителните неща. В галерията бе подредена малката (и трудно откриваема), но интересна изложба „Произведения на художници – работещи в „Квадрат 500“. Те са реставратори, уредници и хранители в Националната галерия, но са и активни творци, членове на СБХ. На стълбищната площадка на трети административен етаж свои произведения – пластики, графика, живопис – са изложили Милко Добрев, Симеон Симеонов, Димитър Анастасов… Август Спасов се представя с причудливи, миниатюрни пластики от метал и камък, на границата с бижутерията, изпълнени с ювелирно майсторство и много фантазия.

Франтишек Дъртикол „Вълна – събличане“, 1925 г.

Тази седмица в зала 19 на Галерията бе открита и изложба с чешка авангардна фотография от 20-те и 30-те години. Общото впечатление от този ретро-авангард е за странно дързък, но хладен поглед съм женското тяло и други обекти. Всеки от четиримата представени майстори (Франтишек Дъртикол, Яромир Функе, Ярослав Рьослер и Еуген Вишковски) има свой собствен стил, но ги свързва и нещо повече от общото време в което работят – ексцентричността и провокацията. Изложбата ще остане до 21 май.

Една нова инициатива в „Квадрат 500“ – т.нар. „Кът за Левски“, като че ли вече раздели обществеността. Сега всеки, който се интересува от темата, може да види мястото, където ще бъде разположен кътът. Залата (по-точно помещенийцето) е с размери  2х4 метра, а през прозорците, което заемат едната му стена, се вижда ъгълче от паметника (но само с едно око и глава, притисната към рамката на прозореца).

Поглед към Къта на Левски

Поглед от къта на Левски към паметника на Левски

Цялото мероприятие прилича на поредния опит разни хора да се поокъпят в славата на Апостола и нищо повече. Първо, защото на Левски не му трябва кът, а поне зала – и то в Националния исторически музей, а не в Художествената галерия. В националната галерия по случай юбилея може да се направи изложба с произведения на изкуството, свързани с Левски. Такава вече имаше миналата година във филиала в Двореца.

Кътовете напомнят за онази странна олтароподобна форма на идолизиране, представлявана от димитровски стаи в училищата и казармите по време на тоталитаризма. Левски няма нужда от кътове, а от вслушване в заветите му, които напоследък звучат все по-актуално. Да си спомним само „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност“, „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“.

Италиански майстор, XVI век, Рождество Христово

Три седмици след скандала, довел до напускането на Светлин Русев, и цял месец след като художникът Недко Солаков сигнализира, че десетки картини са в риск от унищожаване, няколко зали продължават да озадачават посетителите с платна, покрити частично или дори изцяло с хартиени лепенки.

Лепенките са аварийна мярка, в противен случай живописният слой може и да падне“, коментира директорката Слава Иванова.

В такъв случай, дали не би трябвало специалистите-реставратори и консерватори да фиксират живописния слой на застрашените експонати така, че да не пада – за да бъдат махнати лепенките? Защото няма особен смисъл да бъдат излагани живописни платна, чийто живописен слой е скрит под лепенка. Така се вижда единствено, че има проблем.

Но сигурно има и други проблеми, които не се виждат. За тях няма и как да чуем, защото в „Квадрат 500“ изглежда действа правилото на омертата – двете служителки, сигнализирали за проблема, бяха пенсионирани по спешност – за нелоялност. Все едно не става дума за художествена институция, а за престъпна организация.

В интерес на истината, не всички увредени картини са изложени пред учудените погледи на публиката. Няколко са свалени от стените и на тяхно място са поставени снимки на липсващите експонати, под които е изписано наименованието им и че в момента са на реставрация. Да, така се прави в нормалните галерии.

Август Спасов, „Кулинарен сън“, „Годежен сън“, „Птица сън“

Калин Николов, „Поклонение пред Тициан“

Милко Добрев, „Стела“

Яромир Функе, „Самота и очила“ 1924 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах