След порочното зачеване на „Квадрат 500“ (конкурсът за архитектурен проект изпревари концепцията), последвалото недовършено изпълнение на приетият проект (Квадратът остана само с 3 страни) и неясната до самото откриване (че и след това) концепция, някак си е съвсем естествено, че драмите в първата представителна и постоянна експозиция на българско и чуждестранно визуално изкуство не спират. В последните дни на март, освен постоянните си експозиции, Галерията предлага и други любопитни гледки, които няма как да видите на друго място.
Да започнем с положителните неща. В галерията бе подредена малката (и трудно откриваема), но интересна изложба „Произведения на художници – работещи в „Квадрат 500“. Те са реставратори, уредници и хранители в Националната галерия, но са и активни творци, членове на СБХ. На стълбищната площадка на трети административен етаж свои произведения – пластики, графика, живопис – са изложили Милко Добрев, Симеон Симеонов, Димитър Анастасов… Август Спасов се представя с причудливи, миниатюрни пластики от метал и камък, на границата с бижутерията, изпълнени с ювелирно майсторство и много фантазия.

Франтишек Дъртикол „Вълна – събличане“, 1925 г.
Една нова инициатива в „Квадрат 500“ – т.нар. „Кът за Левски“, като че ли вече раздели обществеността. Сега всеки, който се интересува от темата, може да види мястото, където ще бъде разположен кътът. Залата (по-точно помещенийцето) е с размери 2х4 метра, а през прозорците, което заемат едната му стена, се вижда ъгълче от паметника (но само с едно око и глава, притисната към рамката на прозореца).

Поглед към Къта на Левски

Поглед от къта на Левски към паметника на Левски
Кътовете напомнят за онази странна олтароподобна форма на идолизиране, представлявана от димитровски стаи в училищата и казармите по време на тоталитаризма. Левски няма нужда от кътове, а от вслушване в заветите му, които напоследък звучат все по-актуално. Да си спомним само „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност“, „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“.

Италиански майстор, XVI век, Рождество Христово
„Лепенките са аварийна мярка, в противен случай живописният слой може и да падне“, коментира директорката Слава Иванова.
В такъв случай, дали не би трябвало специалистите-реставратори и консерватори да фиксират живописния слой на застрашените експонати така, че да не пада – за да бъдат махнати лепенките? Защото няма особен смисъл да бъдат излагани живописни платна, чийто живописен слой е скрит под лепенка. Така се вижда единствено, че има проблем.
Но сигурно има и други проблеми, които не се виждат. За тях няма и как да чуем, защото в „Квадрат 500“ изглежда действа правилото на омертата – двете служителки, сигнализирали за проблема, бяха пенсионирани по спешност – за нелоялност. Все едно не става дума за художествена институция, а за престъпна организация.
В интерес на истината, не всички увредени картини са изложени пред учудените погледи на публиката. Няколко са свалени от стените и на тяхно място са поставени снимки на липсващите експонати, под които е изписано наименованието им и че в момента са на реставрация. Да, така се прави в нормалните галерии.

Август Спасов, „Кулинарен сън“, „Годежен сън“, „Птица сън“

Калин Николов, „Поклонение пред Тициан“

Милко Добрев, „Стела“

Яромир Функе, „Самота и очила“ 1924 г.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN)
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение