По-голяма ли е Голямата базилика в Пловдив от Голямата базилика в Плиска?

След като стана ясно, че Голямата базилика в Плиска може все пак и да не е най-голямото християнско светилище в България, Европа и света, Пловдив се опитва да спечели тази слава за себе си. Градските власти имат желанието да превърнат мястото в европейска културна столица след две години и имат нужда от ценен археологически обект.

Пловдив има заслужена слава. Красивият старинен град е добре известен на българските и чуждите посетители. Няколко пласта история правят някогашния Филипопол интересен като малко други места в страната. Същевременно обаче Пловдив беше подложен на опитите на Божидар Димитров и Юлий Фърков (довършил проекта на Васил Китов за софийско Ларго) да строят фентъзи крепостна кула. Пожарът в тютюневите складове също остави своята горчива диря с мирис на дим, а скандалът с прогонването на Манол Пейков от управителния съвет на фондация „Пловдив 2019” допълнително затрудни културните амбиции на кмета Иван Тотев и неговата администрация. На този фон новините за напредъка на разкопките около късноантичната базилика създават нови надежди за градските власти.

Районът на храма се изследва от археологическия екип на д-р Жени Танкова. В репортаж за БНТ тя заяви, че Голямата базилика в Пловдив е най-голямата на българска територия. Което ни подсети за Божидар Димитров, който неотдавна твърдеше, че неговата Голяма базилика (в Плиска) e най-голямата от всички големи базилики по нашите земи. И все пак: дали пловдивската Голяма базилика е най-голямата в България? (От Варненската Голяма базилика, Хасковската Голяма базилика и Смолянската Голяма базилика все още не са се намесили в спора.)

Надстрояването на Голямата базилика в Плиска ще стигне до покрив. Снимка: Емил Георгиев

Зависи кой извършва измерването. Екипът, усърдно строящ в Плиска под ръководството на Димитров, евентуално би добавил няколко метра пресен средновековен зид, за да докаже своята теза. Засега най-разумно е да се каже, че в ІV-VІ в., от времената на Константин Велики до тези на Юстиниан със същото прозвище, Балканският полуостров е покрит със забележителни религиозни сгради.

Впечатляващата самотна абсида на Червената църква край Перущица, софийската (не толкова голяма) базилика „Света София” и Великата църква в Константинопол са от същия период. Базиликата в Плиска датира от деветото столетие, тоест от периода на покръстване на Първото българско царство при св. княз Борис-Михаил, но следва същия архитектурен стил като продълговатите, масивни трикорабни църкви с двускатни покриви от IV и V в.

Колко все пак е голяма Голямата базилика в Пловдив? И по-голяма ли е от другата Голяма базилика в Плиска? Предлагаме да не се пристъпва към мерене. Културните ценности не се нуждаят от цифри.

Разкопките по базиликата в Пловдив са започнали в 2014 г. През 2016-а на бял свят излизат няколко интересни мозайки и ръководителката на екипа предполага, че мястото е служило като седалище на градските епископи от IV в. нататък. Разкриването на обекта трябва да приключи през 2018 г. Запазените стени са много ниски и дават представа най-вече за формата и размера на някогашната сграда.

В началото на четвърти век в Римската империя окончателно спират гоненията срещу християнската религия. Император Константин разрешава свободното проповядване на учението и го включва сред официалните държавни култове. С кратко прекъсване по време на Константиновия племенник, езичника Юлиан, новата вяра измества традициите на гръко-римския свят и до края на века успешно налага монопола си върху обществените церемонии и живота на римските граждани от Британия до Месопотамия. Християнските епископи стават могъщи градски магистрати и започват строежи на впечатляващи базилики из всички по-значими късноантични градове. Един от тях е и Филипопол.

Същевременно с възхода си християнството преминава и през вътрешна криза, изразена в множество ереси. В 343 г., при царуването на Констанций ІІ (син на Константин) в римските градове Сердика и Филипопол се провеждат два конкурентни църковни събора. Сердикийският (за чието точно място още се водят дебати) обявява филипополския за еретически и „разбойнически”. С времето решенията на събора в Сердика стават част от каноничното право на имперската Църква и до днес имат еднаква обвързваща сила за източноправославната и католическата общност. Филипополският събор от 343 г. остава в историята като провал на вътрешната църковна опозиция и част от неуспешната борба на арианското учение срещу ортодоксалните епископи. Ако пловдивската базилика може със сигурност да бъде датирана от ІV в., може да се предположи, че именно в нея е проведен филипополският „разбойнически” събор на ариански и полуариански епископи от 343 г. Очевидно споровете между София и Пловдив не са от вчера.

За щастие, работата в Пловдив се извършва консервативно и без надстрояване. Откритите основи и мозайки са достатъчно интересни и при добро финансиране обектът може да възнагради както интереса на учените, така и любопитството на туристите. Част от средствата за разкопките идват от фондация „Америка за България”. Дано това не доведе до нездрави настроения в полза на „нашата” срещу „вашата” базилика. А дали разкриването на обекта ще помогне за евентуалния статут на Пловдив като европейска столица на културата – времето ще покаже.