По-малкият брат на Николай Райнов

След повече от 40 г. галерия „Васка Емануилова“ представя изложба на Стоян Райнов - „Приказки от глина“ (снимки)

Стоян Райнов, представителна ваза в чест на Сталин, детайл, 1949 г., музейна сбирка на НХА. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - По-малкият брат на Николай Райнов

Стоян Райнов, представителна ваза в чест на Сталин, детайл, 1949 г., музейна сбирка на НХА. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

След най-мащабната изложба на Николай Райнов от години, която Софийската градска галерия показа в края на зимата, сега дойде ред и на неговия по-малък и по-непознат брат. След повече от 40 години филиалът на СГХГ „Васка Емануилова” представя изложба на Стоян Райнов (1894 – 1978) – художникът с най-голям принос за развитието на съвременната българска керамика.

Вижте още: ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ НИКОЛАЙ РАЙНОВ…

Първият избор на Стоян Райнов обаче не е керамиката. В една от залите на галерията могат да се видят и няколко от ранните му графични работи. Правил е илюстрации към произведения на известни български автори. И до първата си изложба (съвместно с Пандо Киселинчев) през 1919 г. се изявява само като график. Но отзивите за неговото участие в изложбата са доста противоречиви – особено един критичен текст на Сирак Скитник.

Стоян Райнов, вази, ок. 1937 г., посветени на 25 г. от издаването на „Богомилски легенди“ от Николай Райнов, декорация с цветни глазури, частна колекция. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Възможно е този случай да е оказал влияние върху творческата преориентация на Райнов към керамиката и скъсването му с графиката и живописта. Години по-късно самият художник разказва, че Асен Златаров му е подсказал, че в България няма истинска художествена керамика.

По това време в Академията керамика преподава проф. Стефан Димитров и по всеобщо мнение там младите девойки се научавали как да обогатят чеиза си. Художествената керамика не е била сред приоритетите на българското изкуство”, разказва Неда Живкова, куратор на изложбата.

Купа с кръсточовки, 1929 г., частна колекция. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Тогава по-младият Райнов решава да стане керамик и целенасочено се заема с подготовката си по новата за него специалност. Вместо да се запише в някое европейско висше учебно заведение – след като вече е завършил керамика в София – той отива да учи в средни училища в Чехия и Германия. За него е важно да усвои азбуката на занаята с всичките му подробности. И едва след това се записва в Парижката академия, за да стане след завръщането си в България основоположник на съвременната българска художествена керамика.

Декоративно пано, Non omnis moriar (Не всичко умира), 1927 г. Музейна сбирка на НХА

През 1932 г. го канят за преподавател в Художествената академия и там той представя за първи път у нас нови пигменти, емайли, технологии и въобще ново отношение към това изкуство. Започва да излага своя керамика в изложби и според тогавашните вестници произведенията му се изкупуват изцяло.

Днес голямата част от творчеството на Стоян Райнов се намира не толкова в държавни галерии и общински колекции, колкото в стари художнически фамилии. В експозицията във „Васка Емануилова” почти няма експонати от държавни институции – показани са предмети от СГХГ и Националната галерия, повече от фонда на Академията и почти всичко останало е от семейните колекции на негови колеги, на хора с отношение.

Доза Щастие

Изложбата „Приказки от глина“ представя над 50 произведения на по-младия Райнов и няколко негови ученици. Не претендира за цялостно представяне на твореца, но в нея са показани работи както от ранния му период като илюстратор, така и някои от произведенията му на утвърден керамик. Те впечатляват с богата орнаментика, дълбока символика и дори с откъси от литературни произведения. Украсените вази в сецесионен маниер говорят ясно за таланта на Стоян Райнов, получил образованието си в най-добрите ателиета на Европа.

Чиния, 1930 г., ГХГ Пловдив.

Големият принос на Стоян Райнов е главно в наследството, което той завещава на учениците си и най-вече в цялостната програма за създаването на новата българска художествена керамика – с корени в традициите, но и с модерен привкус.

Изложбата „Приказки от глина“ може да бъде разгледана в галерия „Васка Емануилова“ до 1 септември.

Съд с женски глави, 1934 г., частна колекция. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Чиния „Октопод“, Национална галерия. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Кана с дръжка невестулка, частна колекция. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

ДС