Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

По-малко храна, по-дълъг живот

Снимка: Площад Славейков - По-малко храна, по-дълъг живот

Снимка: Площад Славейков

Многогодишни научни изследвания доказват, че продължителността на живота зависи от биологичните особености и от различни фактори, сред които храненето заема водеща позиция. Според лекарите при благоприятни условия на живот човек спокойно може да достигне 100 или дори 120 години. Средната продължителност на живота в различните краища на света е различна, но несъмнено зависи от начина на хранене на местното население.

В основата на процеса на стареене са явления като общо забавяне на обмяната на веществата, атрофия на клетките, тъканите и органите в тялото. Клетките, които изпълняват многообразни функции в организма, се заменят от нефункционални и губят способността си за самообновление.

Лекарите обясняват, че процесът на стареене започва дълго преди настъпването на старостта и постепенно води до понижаване на адаптивните ни възможности. Различните органи също остаряват по специфичен начин. Сърцето на човек на 40 години може да „изглежда” като на 50-годишен, а органите на храносмилателната система – на 55 и повече. Най-бързо остаряват ендокринната система, мозъкът и кръвоносните съдове, а също и клетките и тъканите на храносмилателната система. Установено е, че с напредване на възрастта отслабва работата на жлезите с вътрешна секреция и се натрупва излишък от холестерол. Всичко това води до атеросклероза на кръвоносните съдове. Резултатът е намаляване притока на кръв към органите и тъканите, което причинява недостатък на кислород в тях. Същевременно кръвният поток се забавя, създават се условия за съсирване и образуване на тромби и запушване на жизненоважни кръвоносни съдове.

Процесът включва изтъняване на лигавицата на стомаха и червата, намалена активност на задстомашната жлеза и черния дроб. Намалява образуването и отделянето на стомашни сокове, а киселинността на стомаха се понижава, като може да се стигне и до пълното й изчезване, което от своя страна увеличава риска от рак на стомаха. Забавя се функцията на червата, което причинява упорит запек. Понижава се образуването и концентрацията на панкреасни ензими. Всичко това води до влошено храносмилане и нарушения в усвояването на храната. Лекарите отбелязват, че процесите на стареене се ускоряват при хора, които не се движат достатъчно.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Според руския геронтолог акад. А.Ф. Чеботарьов правилното хранене е сред най-важните средства, които увеличават продължителността на живота с 25-40%. Анализ на причините за смъртността в САЩ показва, че при 70% се дължи на нарушения в храненето. Вече има доказателства за положителното влияние на рационалното меню върху продължителността на живота – консумацията на нискокалорични храни в границите на физиологичните потребности на организма може да забави настъпването на старчески изменения и да удължи живота.

Изследователи по невробилогия от научноизследователския център „Еймс”, щата Калифорния, след серия от експерименти са установили, че по време на дълги космически полети космонавтите остаряват с 10-15% по-бавно, отколкото на Земята. Това се дължи на факта, че една трета от консумираните калории се изразходва за компенсиране на гравитацията. Учените обясняват, че консумирането на по-малко храна увеличава продължителността на живота. Дългогодишни изследвания на британски учени също показват, че някои физиологични и биохимични процеси, наблюдавани при стареенето, се забавят при ограничаване на калориите и протеините в менюто. Особено важно е да се спазва съотношението между протеини, мазнини и въглехидрати.

За хората на средна и напреднала възраст се препоръчва съотношението да е съответно 1:0,8:3,5. Освен това е важно посредством храната да се приемат антиоксиданти – вещества, които действат срещу свободните радикали, ускоряващи процесите на стареене. Към антиоксидантите се отнасят витамините Е, С, Р, А, К, D, а също и някои витамини от групата В; някои минерали (цинк, магнезий, мед, желязо); биофлавоноидите; растителните стероиди; антоцианите (веществата, които обагрят плодовете и зеленчуците в черен и тъмносин цвят). На антиоксиданти са богати копривата, цвеклото, червеното зеле, черното грозде, ябълките, тъмните череши, чаят (особено черният), шипката, цитрусовите плодове, ядките, касисът, аронията и подправките като градински чай, копър, магданоз, мента, кориандър.

Плодовете (особено горските) и зеленчуците са важни източници на антиоксиданти и по тази причина забавят остаряването и спомагат за увеличаване продължителността на живота. На хората над средна възраст лекарите препоръчват редовно да консумират цвекло, зеле, моркови, лук, краставици, чесън, маруля, картофи (не по-малко от 600 г на ден). Особено внимание трябва да се обърне на ежедневната консумация на свежи плодове (не по-малко от 300 г дневно). От млечните продукти е полезно да се хапва 50 г извара, 10 г сирене и около 400 г кисело мляко на ден, които не само засилват антиоксидантната защитна система на организма, но и оказват благоприятно действие на храносмилателната система. Това е от особено значение за възрастните хора – при тях в чревната флора започват да се развиват нежелани гнилостни бактерии, което нарушава синтеза на витамин К и витамините от групата В. Резултатът от нарушенията на функцията на микрофлората може да е образуване на вторични мастни киселини, които увеличават риска от злокачествени образувания. Желателно е в менюто да се включва риба, тъй като тя съдържа ейкозапентаенова киселина – една от трите омега-3 мастни киселини, необходими на тялото, която намалява съсирването на кръвта и е важна за профилактиката на тромбоза.

Балансираното съотношение на мазнините в менюто се постига чрез разумна консумация на растителни масла (слънчогледово, царевично, фъстъчено, зехтин), чрез която се подпомага извеждането на холестерола от организма и отлагането му по стените на кръвоносните съдове. Но бъдете внимателни, тъй като прекомерната употреба на растително масло може да има обратен ефект и да активира процесите на стареене. В дневния хранителен режим на възрастен човек то трябва да бъде не повече от 4 с.л. Желателно е да се употребява нерафинирано растително масло, тъй като то съдържа едно важно антихолестеролово съединение – лецитин. Препоръчително е да се ограничи консумацията на животински мазнини (сланина, свинско филе, шунка), както и продуктите, съдържащи холестерол (бъбреци, мозък). Установено е, че понеже захарта се консумира в големи количества сравнително отскоро (в продължение на едно-две поколения), човешкият организъм все още не се е адаптирал към нея и сладкото може да предизвика нарушения в обмяната на веществата. Затова се препоръчва да не се консумира в големи количества, особено в по-напреднала възраст.

Основно значение за профилактика на преждевременното остаряване има и осигуряването на минерали за организма.

Един от най-важните симптоми за нарушения в минералния обмен е остеопорозата (омекване на костите), която се появява заради рязкото снижаване нивата на калций и други елементи на костната тъкан. Основен източник на минерали са плодовете, зеленчуците и млечните продукти. Много учени обръщат внимание на значението на минералния състав на храната за регулация на алкално-киселинния баланс на организма. По този начин се намалява рискът от поражения на костната тъкан и основните симптоми на старостта.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах