По-малко магистрали – по-добра година за археологията!

Някои от най-ценните находки от разкопки през изминалата година са представени в изложба в музея на Националния археологически институт към БАН. За българските археолози 2018-а е била по-добра от 2017-а – главно по две причини: първо от Министерството на културата са осигурили по-голяма финансова подкрепа, и второ – спешните спасителни проучвания са били по-малко на брой, а това е позволило на археолозите да обърнат повече внимание на дългосрочните проекти.

„Вярно е, че при спасителните работи по инфраструктурни проекти излизат повече „сензационни“ находки. Получава се така, защото се налага за много кратко време да обработим големи площи – обяснява кураторът на изложбата Камен Бояджиев. – От друга страна, бързането не ни позволява да навлезем в такива детайли, както при плановите проучвания. При тях можем да се задълбочим, и макар и малко по малко, да обогатяваме и натрупваме информация – имаме обекти, които се проучват с десетилетия.“

Изложбата „Българска археология 2018“ представя находки от 23 археологически обекта, подредени по витрини в хронологичен ред – от праисторията до Средновековието. Разказът започва от палеолита, когато още не е имало писменост и се налага да се черпи предимно от веществени извори (а както знаем, веществата и предметите по принцип не лъжат, за разлика от хората). Сред най-интересните находки е костено шило, украсено с резки, датиращо от хилядолетия преди пещерните рисунки в Испания и Франция – може би от времето, когато изкуството едва е започвало да се заражда.

Костено шило с декорация, късен палеолит 42 000 – 39 000 г. пр. н. е. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Шилото с декорации е открито в пещерата Редака, Белоградишко. Проучванията там са по проект на НАИМ-БАН и Университета в Бордо с финансиране от френското МВнР. Многобройните находки в пещерите в този район от началния етап на късния палеолит водят до хипотеза, която напомня за събития от ХХI век. Според нея, преди между 80 и 55 хиляди години тази част на Балканския полуостров е заселена от пришълци от Близкия изток.

Сред находките от халколита, намерени в кремъчна работилница и некропол при село Каменово, Разградско, правят впечатление кремъчни брадви, керамика с оцветени с червен пигмент орнаменти и костена „писалка“ с остър връх от петото хилядолетие пр.н.е. Според учените, тя вероятно е била използвана за татуировки (по това време хартията и писмеността още не са били изобретени).

Горе – костена игла за татуировки, 5000 г. пр. н. е. Долу – бронзов стилус с кутия от III век. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

От късната бронзова епоха в некропол край видинското Балей са намерени интересни образци на керамични амфори-урни, покрити с квадратни купи-капаци, керамични птици и антропоморфни фигури.

Керамични амфори-урни от некропола при с. Балей, Видинско – втората половина на третото хилядолетие пр. н. е. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Глава от керамична антропоморфна фигура от началото на VI хилядолетие пр. н. е., открита до с. Нова Надежда, Хасковско. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Бронзови монети на императорите Антонин Пий (138-161), Луций Вер (161-169) и Комод (177-192), медальон с изображение на бик, медицинска каменна плочка (за стриване на прахове и мехлеми) и отлично запазена малка костена лъжица са открити в надгробни могили от II век до село Могила, Ямболско.

Римски монети, медальон, костена лъжица и медицинска каменна плочка от II век пр. н. е., открити в могили до село Могила, Ямболско. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Вниманието на посетителите вероятно ще привлекат две мраморни глави. Първата – женска, в естествен размер и оцветена с охра коса – нашумя още през лятото, когато доц. Людмил Вагалински я извади от земята и я показа с тържествуваща усмивка пред камера, а видеото веднага се разпространи във Фейсбук. Това се случи при разкопки на територията на античния град Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. Геолози от СУ „Св. Климент Охридски“ добавиха, че по всяка вероятност мраморът, от който е изработена главата, е вносен.

Втората глава, открита от екипа на доц. Гергана Кабакчиева при проучванията в археологическия резерват „Улпия Ескус“ при село Гиген, Плевенска област, също е изработена от мрамор и вероятно е била част от статуя на Аврелиан (270-275 г.), един от така наречените „войнишки императори“, управлявали Римската империя около средата и втората половина на III век.

Глава на римския император Аврелиан (270-275 г.), открита в археологическия резерват „Улпия Ескук“ край село Гиген, Плевенска област. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Реликварен кръст с разпятие и Богородица – XII-XIII в., Триадица. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Историята на постиженията на българската археология през 2018-а включва още редица находки, включително и експонати от Велики Преслав и Триадица. Може би най-впечатляващият предмет в изложбата обаче не е открит тази години, но се е завърнал преди дни от музея в Майнц, Германия, където е бил подложена на сложна реставрация. Това е стъклена чаша с изящна изработка, поставена в самостоятелна витрина. Учените предполагат, че тя най-вероятно е принадлежала на богат човек. Открита е (на парчета) преди години в гробно съоръжение край Ямбол заедно други стъклени съдове, сребърна фибула и златен пръстен. Изключително фината ѝ ажурна украса е създадена чрез изрязване и полиране. На нея е разчетен надпис – пожелание за щастие и дълъг живот. Такива чаши в света досега са открити само няколко десетки, посочва кураторът Камен Бояджиев.

Изящната стъклена чаша, открита сред гробищен инвентар край Ямбол. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Заедно с тази, у нас има общо четири подобни чаши. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Съорганизатори на изложбата са 19 исторически и археологически музея в страната, предоставили находки от своите фондове. Това са Националният исторически музей, регионалните археологически и исторически музеи в Пловдив, Благоевград, Велико Търново, Видин, Добрич, Пазарджик, Плевен, Разград, София, Стара Загора, Хасково и Ямбол, Несебър, Белоградчик, Дряново, Панагюрище, Петрич и Севлиево.

„Българска археология 2018“ ще бъде отворена за посетители до 14 април 2019 г. в Залата за временни експозиции на НАИМ в центъра на София.