След 2024 година букмейкърите ще имат сериозен проблем. Ще бъде толкова лесно да се предскаже кой филм ще вземе „Оскар”, че залозите ще станат безсмислени.
Досегашната история на оскарите е пълна с филми, променили киното. Е, киното вече няма да се променя благодарение на неписаните закони на творчеството, а според писаните закони на политическата целесъобразност. Честита нова ера в най-младото изкуство!
Вижте още: „ОСКАР“ ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ ВЕЧЕ САМО НА КВОТЕН ПРИНЦИП
Всъщност това не е първият опит кинематографът да бъде впрегнат в полза на политическата конюнктура. През 1922 г., когато киното едва е прескочило крехката възраст от четвърт век, Ленин го обявява за най-важното от всички изкуства за комунистите. И добавя, че трябва да се въведе „определена пропорция между развлекателното и научното кино”. Новите пропорции са различни, но принципът очевидно е същият – трябва да бъде наложено ново мислене.
Ако направим историческа ревизия на наградите за най-добър филм досега, ще се окаже, че един от малкото филми, които могат да вземат „Оскар” в новата ситуация, е „Отнесени от вихъра”. Нищо, че беше първият, покосен от новата културна революция, която го свали от стрийминг платформите за известно време.
Но какво се случва с останалите? Кой би запазил своя „Оскар” и кой би се разделил с него?
„Титаник” (1997), който получи 11 оскара, стана един от най-гледаните филми на света и първи в световното кино събра приходи от над 1 милиард долара, няма никакъв шанс да се пребори за „Оскар” по новите правила. В основния актьорски състав на филма няма нито един актьор от малцинствена група. И сред пътниците от втора класа няма. В трета класа се мяркат лица от малцинствата, но без реплики. Същият проблем се отнася и за екипа – всички са бели. „Титаник” потъва отново, този път в океана от политкоректност.
Проблем биха имали и „Влюбеният Шекспир” (1998), „Смело сърце” (1995), „Мълчанието на агнетата” (1991)… Макар че последният може би ще се впише в Стандарт А на новите холивудски правила – има главен герой с психически проблем. Това спасява и „Форест Гъмп” (1994), и „Рейнман” (1988) – Робърт Земекис и Бари Левинсън са уловили повика на бъдещото време и са включили герои с ментални проблеми във филмите си. И режисьорът Рон Хауард е усетил накъде духа вятърът и е заснел великолепният „Красив ум” (2001), посветен на учения Джон Наш, който влиза в определението „ментално увреден”. Спасен от изхвърляне е и „Полет над кукувиче гнездо” (1975) – там всички са пациенти в лудницата. (Интересно, оказва се, че Академията така или иначе има слабост към филми за хора с умствени проблеми. Не беше нужно да го подчертават в новите стандарти.)
Но как да спасим „Кръстникът” (1972)? Дон Корлеоне със сигурност не е ментално и физически увреден. Жени в мафията няма. Италианците отдавна не са малцинство.
Ако приемем, че Моцарт има някакви отклонения, това ще спаси „Амадеус” (1984). Но Дъстин Хофман и Мерил Стрийп са си съвсем бели и съвсем нормални в „Крамър срещу Крамър” (1979). Уви, и този филм ще трябва да се раздели със своя „Оскар”.
Силно раздвоена съм по отношение на „Ганди” (1982). Разказва се за индиец, но пък го играе сър Бен Кингсли, а го режисира сър Ричард Атънбъроу. Не е ли това нова колонизация, културно присвояване, за каквото днес мнозина следят? Ще чакаме боливудския вариант.
Дани Бойл не е допуснал тази грешка и е привлякъл Дев Пател, съвсем истински индиец, да играе главната роля в „Беднякът милионер” (2008). Той остава.
„Списъкът на Шиндлер” (1993) също отпада от списъка с наградени. Новият Стандарт А на киноакадемията в САЩ нищо не казва за евреи, въпреки че и те са дошли от Близкия Изток.
„Звукът на музиката” (1965) с пределно бялата Джули Андрюс и русите дечица, за които тя се грижи, отпада по всички параграфи. Режисираният от сър Лорънс Оливие „Хамлет” (1948) – също. Офелия умира, Хамлет е от Дания, липсват малцинства от всякакъв характер.
Нововъведените стандарти на американската киноакадемия имат определена цел – да създадат нова културна среда, в която да започне да се развива ново мислене. Добро намерение. Но изкуството не се развива с декрети. Няма начин чиновници да подредят вдъхновението по рафтове и в каталози. Няма формули за толерантност. Има добро и недотам добро кино. И само доброто кино може да промени възприятията за света. А то не се прави по рецепти. Историята на оскарите го доказва.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение