По новата формула за „Оскар“: „Титаник” потъва отново

Ревизия на филмите с „Оскар” декласира повечето от тях

Кейт Уинслет и Леонардо ди Каприо в „Титаник“ (1997). Снимка: Парамаунт Пикчърс - По новата формула за „Оскар“: „Титаник” потъва отново

Кейт Уинслет и Леонардо ди Каприо в „Титаник“ (1997). Снимка: Парамаунт Пикчърс

След 2024 година букмейкърите ще имат сериозен проблем. Ще бъде толкова лесно да се предскаже кой филм ще вземе „Оскар”, че залозите ще станат безсмислени.

Досегашната история на оскарите е пълна с филми, променили киното. Е, киното вече няма да се променя благодарение на неписаните закони на творчеството, а според писаните закони на политическата целесъобразност. Честита нова ера в най-младото изкуство!

Вижте още: „ОСКАР“ ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ ВЕЧЕ САМО НА КВОТЕН ПРИНЦИП

Всъщност това не е първият опит кинематографът да бъде впрегнат в полза на политическата конюнктура. През 1922 г., когато киното едва е прескочило крехката възраст от четвърт век, Ленин го обявява за най-важното от всички изкуства за комунистите. И добавя, че трябва да се въведе „определена пропорция между развлекателното и научното кино”. Новите пропорции са различни, но принципът очевидно е същият – трябва да бъде наложено ново мислене.

Америка за България

Ако направим историческа ревизия на наградите за най-добър филм досега, ще се окаже, че един от малкото филми, които могат да вземат „Оскар” в новата ситуация, е „Отнесени от вихъра”. Нищо, че беше първият, покосен от новата културна революция, която го свали от стрийминг платформите за известно време.

Но какво се случва с останалите? Кой би запазил своя „Оскар” и кой би се разделил с него?

„Титаник” (1997), който получи 11 оскара, стана един от най-гледаните филми на света и първи в световното кино събра приходи от над 1 милиард долара, няма никакъв шанс да се пребори за „Оскар” по новите правила. В основния актьорски състав на филма няма нито един актьор от малцинствена група. И сред пътниците от втора класа няма. В трета класа се мяркат лица от малцинствата, но без реплики. Същият проблем се отнася и за екипа – всички са бели. „Титаник” потъва отново, този път в океана от политкоректност.

Проблем биха имали и „Влюбеният Шекспир” (1998), „Смело сърце” (1995), „Мълчанието на агнетата” (1991)… Макар че последният може би ще се впише в Стандарт А на новите холивудски правила – има главен герой с психически проблем. Това спасява и „Форест Гъмп” (1994), и „Рейнман” (1988) – Робърт Земекис и Бари Левинсън са уловили повика на бъдещото време и са включили герои с ментални проблеми във филмите си. И режисьорът Рон Хауард е усетил накъде духа вятърът и е заснел великолепният „Красив ум” (2001), посветен на учения Джон Наш, който влиза в определението „ментално увреден”. Спасен от изхвърляне е и „Полет над кукувиче гнездо” (1975) – там всички са пациенти в лудницата. (Интересно, оказва се, че Академията така или иначе има слабост към филми за хора с умствени проблеми. Не беше нужно да го подчертават в новите стандарти.)

Но как да спасим „Кръстникът” (1972)? Дон Корлеоне със сигурност не е ментално и физически увреден. Жени в мафията няма. Италианците отдавна не са малцинство.

Ако приемем, че Моцарт има някакви отклонения, това ще спаси „Амадеус” (1984). Но Дъстин Хофман и Мерил Стрийп са си съвсем бели и съвсем нормални в „Крамър срещу Крамър” (1979). Уви, и този филм ще трябва да се раздели със своя „Оскар”.

Силно раздвоена съм по отношение на „Ганди” (1982). Разказва се за индиец, но пък го играе сър Бен Кингсли, а го режисира сър Ричард Атънбъроу. Не е ли това нова колонизация, културно присвояване, за каквото днес мнозина следят? Ще чакаме боливудския вариант.

Дани Бойл не е допуснал тази грешка и е привлякъл Дев Пател, съвсем истински индиец, да играе главната роля в „Беднякът милионер” (2008). Той остава.

„Списъкът на Шиндлер” (1993) също отпада от списъка с наградени. Новият Стандарт А на киноакадемията в САЩ нищо не казва за евреи, въпреки че и те са дошли от Близкия Изток.

„Звукът на музиката” (1965) с пределно бялата Джули Андрюс и русите дечица, за които тя се грижи, отпада по всички параграфи. Режисираният от сър Лорънс Оливие „Хамлет” (1948) – също. Офелия умира, Хамлет е от Дания, липсват малцинства от всякакъв характер.

Нововъведените стандарти на американската киноакадемия имат определена цел – да създадат нова културна среда, в която да започне да се развива ново мислене. Добро намерение. Но изкуството не се развива с декрети. Няма начин чиновници да подредят вдъхновението по рафтове и в каталози. Няма формули за толерантност. Има добро и недотам добро кино. И само доброто кино може да промени възприятията за света. А то не се прави по рецепти. Историята на оскарите го доказва.

ДА НЕ БЪРЗАМЕ С ВЪЗМУЩЕНИЕТО ОТ НОВИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ОСКАРИТЕ

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах