По-силно, по-красиво, по-добро. Напук на вируса

„По-силно, по-красиво, по-добро.“
Мисъл на Станиславски, поставена на входа на МХАТ

Като в приказка изглежда нахълтването на Елена Телбис в пространството на авторите на пиеси. В анкета, поместена в програмата на спектакъла „Боклук“, тя пише, че прочела, че стартира новото издание на конкурса в Театър 199 за нови пиеси, и незабавно се запитала: „Що ли да не напиша една пиеса?“. Дори да видим в този момент фукарлък и изхвърляне за смях, несвойствени за притеснителната на вид млада актриса, фактите говорят повелително: пиесата на Елена Телбис печели конкурса и по правилник трябва да се превърне в постановка на малката подземна сцена.

И ето, сега Ивайло Христов в ролята на режисьор изкарва премиера на текста на Телбис, която между другото е негова студентка в НАТФИЗ.

Авторката намира хитър стартов ход, за да събере три сестри, които след смъртта на майка си искат да разчистят вещите в жилището. Режисьорът струпва на сцената купища вещи от миналото на семейството. Този евтин битак и трите жени около него остават непроменими в цялото времетраене на спектакъла. Въпреки това действието в душите и спомените на сестрите се придвижва с точно премерена енергия, така че откриването на скъпи на паметта им предмети – албуми, играчки, сувенири…, ги предизвиква да се връщат във времето и да оценяват отношенията си от гледна точка на вече изтеклите провалени желания и намерения.

Действието на спектакъла се промъква сред уточняване на едновремешни жестове и навици, заради които трите жени са се самозаблуждавали или са поддържали заблуждение у близките си. Начален тласък в това уточняване на истината дават нападките и присмехът на средната сестра Андромеда, изиграна от Анастасия Лютова. Актрисата си е отрязала дългите коси, придаващи ѝ женственост и съблазън, и сега с перчема, падащ непрестанно на челото ѝ, представя по-достоверно агресивна непукистка, назоваваща с истинските имена прикриваното минало на сестрите си.

Мрачна и некомуникативна, най-голямата сестра Касиопея (Светлана Янчева) работи мълчаливо и с непоклатимо мнение за миналото на сестрите. Тя не се ядосва на забележките на Лютова за причините на самотата си и за предполагаемата истинска ситуация при родителите им. Майка им си е отишла самотна, баща им ги е напуснал завинаги, какво е станало?

Малката сестра Вероника (Елена Телбис), също кръстена на съзвездие, трябва да изтърпи забележките на кака си Андромеда за това, че се е примирила с подчинено положение в семейството и живота си. Докато опитва да я опровергае, няколко пъти звъни телефонът ѝ, а тя тихо и притеснено отговаря: „И аз…“, „и аз…“. Много ясно, че мъжът ѝ, след като изрича нарежданията си, казва дежурното успокоение „Обичам те!“.

Телбис представя чувствителна и ранима млада жена, все още лекуваща притеснението си, като изтича и се гушне в каките си. Колко жалко, че не се играе „Чайка“ на Явор Гърдев в Театър „Азарян“, където Елена Телбис направи интересна и нова Нина Заречная, като младия вариант на студената, пресметлива и рационална Аркадина! Тази роля на младата актриса беше по-силно постижение от разпределенията ѝ в Народния театър.

И така, „Боклук“ тръгна на сцената на Театър 199. Ще бъде ужасно, ако се стигне до замразяването на представлението заради пандемията.

По някаква причина театрите напоследък изкарват много стойностни представления, сякаш напук на вируса („Кой се бои от Вирджиния Улф“ и „Завръщане у дома“ в МГТ „Зад канала“, „Какво да правим с виолончелото“ в Народния). Властите обаче се грижат повече за кръчмите, отколкото за театрите. Нацията непрекъснато е информирана колко печални и без настроение са кръчмарите в нея, какви пришки са им излезли от заседяване, как нямат пари за вечерната ракия със салата, колко пари искат да им се подарят от правителството… Това е толкова глупаво и примитивно, че не търпи коментар.

Ако се спазва сядането през стол и зрителите носят маски, а залата се дезинфекцира поне два пъти дневно, театърът не става ли по-сигурно място от която и да е кръчма?