„По-скоро щях да си купя и друга болест, а не да се излеча”

Някога хората реагирали на нередностите с открити писма, както днес. Архивите пазят недоволството на мнозина от всякакви неуредици, включително и в здравеопазването. В броя от 8 декември 1901 г. на вестник „Пряпорец” – „орган на Демократическата партия” – е публикувано писмото на учителя Васил Стоин, който се лекувал в Александровска болница.

Създадена през 1879 г., тя има статута на национална медицинска институция. За съжаление, приликите между състоянието на медицинското обслужване тогава, в началото на ХХ век, и днес, в 20-те години на ХХІ век, са твърде много, за да бъдат подминати с безразличие.

Уверете се сами, като прочетете пълния текст на отвореното писмо, публикувано във вестник „Пряпорец” преди 119 години. Запазили сме оригиналния правопис.

Отворено писмо

До г-на управителя на Александровската болница

Господин Управителю,

На 20 т. м. имах нещастието да дойда да се прегледам и леча в болницата. Дежурният лекар г-н Михаилов след като ме прегледа и констатира, че болестта, от която страдам, е „ангина флегманозна”, след много колебания, реши да ме изпрати в инфекциозното отделение, т. е. в отделението, в което има болни от дифтирит, скарлатина и други заразителни болести. Както виждате доста добро убежище като за страдающ от „ангина”, която при сегашното ѝ усложнение можеше много лесно да прилепи някоя от тия заразителни болести, вследствие на което можеше да стана и игра на медицината в ХХ век. Благодарение застъпничеството на един благороден човек, служащ в болницата, поставиха ме във вътрешното отделение.

Помъчих се тогава да си изменя мнението за уредбата на болницата, защото горната случка много ме покърти, но уви… тук ме срещнаха нови, нечути истезания! След окъпванието ми, което аз смело наричам глупава баня, защото от вътрешното отделение, стая № 8, до банята има около 200-300 метра и през това място догдето се измине, нагърнат със скъсан шинел и обут с гащи до коленете, защото бяха детински, аз истинах повече. Въобще в болницата много рискува човек да истине. Температурата в стаята се движеше от 10 – 13° R, температура съмнителна за здрави хора, а не за болни от толкова вида болести, каквито имаше в отделението.

Дали Вий, Г-не Управителю, имате сведения за топлината в стаята, не зная, но смея да се съмнявам, тъй като, не се ревизира болница както вий направихте на 21 сутринта, като надникнахте само в стаята и от вратата казвате на слугата да чисти. Не помогнаха в случая и оплакванията ни на лекаря, защото слугата с гордост казваше, че г-н управителя отпускал само 20 дървчета на 24 часа. Какви 20 дървчета разбира слугата, не зная, но тия, които донасяше, бяха дълги около 25 с. м. с 3 сантиметра в диаметър. Тия дървчета не бяха достатъчни да се сгрее добре и печката, а не и да се стопли болнична стая с около 400 куб. метра.

Като нямаше достатъчно топлина, не можеше да става и вентилация, защото тогава болните рискуваха да замръзнат, и те бяха по-доволни да дишат нечистотиите на по-болните, от колкото да притурят при болестта си и треска. От меризмите на някои нещастници се потресваше душата на всекиго и не бе в състояние голямото количество карболова вода да унищожи това. Чистият въздух е най-важният церител на болните и той се добива с невъзможното във Вашата болница проветрявание при тая температура.

Фелдшерската прислуга ме много задължи! От предписаните ми лекарства, гаргарата ми дадоха подир 18 часа, в продължение на 48 часа ме мазаха 2 пъти, вместо 4, а пък ако не се подсетех да искам съгревающ компрес, сигурно това щеше да остане само дума на доктора.

Дрехите за болните са много изпокъсани. Аз рядко виждах гащи с копчета и клетите болни, щом им дадеха чисти дрехи, като под команда вадеха игли и си зашиваха копчета. От мене един съвет: давайте на болните в това отделение по-често дрехи – те ще ги закърпват! Не е зле на всички одеяла да има чаршафи.

Много жалко впечатление прави прислугата в болницата. Учреждение, в което хората отиват да спасяват живота си, никога не би трябвало през повечето време да се нагледва от слуга. Но ако предположим, че може и слуга да наглежда болни, то това не може да се очаква от слугата на стая № 8. Аз забележих такива волности в тоя гамен, които ме крайно възмутиха. Той заповядваше на болните да си чистят плювалниците, да си донасят вода от чешмата, защото рядко се донасяше в стаята, караше болните да палят печката, а пък ако някой се осмелеше да му поиска нещо, той го изругае с някоя безцензурна дума и каже, че това не му било работата. В продължение на 10 часа мен не се даде вода, защото чешмата беше престанала да тече, а пък слугата не беше жъден. Аз слушах от болните, че преди няколко дни, този същия слуга си е позволил да псува на майка един сега не съществующ.

Всички тия неща, Г-не Управителю, ми се виждат доста мрачни и ми дават право да мисля много зле за поверената ви болница.

Поради тия причини аз се принудих да напустна болницата след 2 дни, макар и болен, защото по-скоро щях да си купя и друга болест, а не да се излеча.

Прочее, аз и да стана жертва, моля ви, Г-не Управителю, обърнете внимание на тия ми бележки; иначе обществото ще има право да мисли лошо за болницата, в която се прахосват толкова суми!

С. Долни Лозен, 23/ХІ 1901 г.
Васил Стоин, учител