По следите на „изгорелите наводнени документи“ за трудов стаж на естрадата

На повече от 60 изпълнители от естрадата бяха присъдени специални пенсии-награди по Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. След редица възмутени и огорчени реакции на изпълнители списъкът претърпя ревизия и днес министърът на културата Боил Банов съобщи, че е внесен още един списък в Министерския съвет. В него са добавени още дейци на забавния жанр от музикални формати като „Мелодия на годината“, конкурса „Пролет“ на БНР и др. Така държавата се опитва да компенсира липсата на доказателства за трудов стаж на певците, композиторите, текстописците и аранжорите от естрадата. Казват, че документацията изгоряла, а според друга версия е наводнена и в крайна сметка унищожена. 

За да открием данни за потоп или пожар, потърсихме служители на „Концертна дирекция“, която се е занимавала с тях. Това е една от петте дирекции на Държавно обединение „Музика“, под неговото ръководство са работили 28 окръжни дирекции в страната за разпространение на концерти, на него са били подчинени също оперите, филхармониите, ансамблите – изпълнители от всички музикално-сценични изкуства по време на тоталитарния режим в България. Диригентът Пламен Джуров, художествен ръководител на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, откликна на поканата на „Площад Славейков“ да разкаже за липсващите документи на естрадните творци. От 1982 г. Джуров е първи зам.-генерален директор на Държавно обединение „Музика“, а от 1984-а до 1988-а – генерален директор.

„Тази легенда избуя обществено около 2009 г., вероятно защото част от популярните изпълнители започнаха да мислят за пенсии – започна разказа си Пламен Джуров. – В множество интервюта се лансира идеята, че липсата на документи е ощетила част от най-заслужилите като популярност, всенародна любов и принос в пълненето на бюджета.“

Въпросът за липсата на тези документи стана един от първите случаи в министерската практика на Вежди Рашидов, когато мнозина популярни изпълнители съобщиха публично, че не могат да съберат необходимия стаж, за да се пенсионират. Сред тях бяха Кирил Маричков, Стефка Берова, Боян Иванов, Борис Гуджунов… Всички те бяха приети от Рашидов в министерството, за да обсъдят как да им бъде помогнато. Тогава за пръв път се появи версията за пожара в „Концертна дирекция“. Но никой от певците без пенсия не помнеше кога е бил въпросният пожар.

„Пълнехме стадиони и огромни летни театри. Оставили сме милиони“, каза тогава Йордан Караджов пред медиите.

По-късно бе намерено решение – от 2013-а е в сила Законът за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, и всяка година неколцина творци, някои от които са от естрадата, получаваха специална пенсия от 700 лв.

Пламен Джуров връща времето назад, когато „Концертна дирекция“ е работела с широк спектър от изпълнители – от попмузиката, през фолклора до класически инструменталисти и певци. Полето за дейност на т.нар. естрадни звезди навремето е било много по-широко, отколкото днес – провеждали са се концерти всякакъв формат, имали са записи в „Балкантон“ и БНР, както и мащабни турнета, предимно в Съветския съюз. Джуров отбелязва, че всичко това е давало възможност за добри приходи и социално осигуряване в периода до 1990 г.

Диригентът припомня, че до 1990 г. работата на хонорар не се е зачитала за трудов стаж, а повечето от изпълнителите по онова време са работили само на хонорар. Сравнително по-малка група са били на щат в Концертна дирекция – обикновено по-известните. Хонорарите до 1990 г. са били определяни съгласно действащата тогава Тарифна таблица.

По думите на Джуров, проблемите с трудовия стаж и осигурителните вноски са индивидуални за всеки изпълнител.

„Щатните артисти например имаха норматив от 20 концерта срещу 220 лв. месечна заплата при средна за страната за 1984 г. 207 лв. Но за да се сключи договор с Концертна дирекция, изискването беше за 40 до 60 концерта за година. Над този норматив концертите се заплащаха с хонорари. Музикантите разполагаха с време за записи, турнета в чужбина и частни прояви.“

„Хоноруваните артисти са на договор за брой концерти по споразумение. Обикновено хонорарът на член на групата е 45 лв. на концерт, а за солиста (на Васил Найденов например) беше 60 лв. По 60 лв. получаваха и народните артисти от другите жанрове. Само Лили Иванова и Йорданка Христова с писмо от Министерство на финансите получаваха по 120 лв. на концерт. В същото време директор на дирекция „Музика“, който организира концертите, получаваше месечна заплата от 220 лв.“, казва Пламен Джуров.

„Но пак напомням, че периодът за провеждане на концерти срещу хонорар не се зачита за трудов стаж. На практика голяма част от солистите и съставите комбинираха служебните си задължения към „Концертна дирекция“ с допълнителни концерти по други линии (Младежки домове, балове), при които не се осигуряваха за тези допълнителни концерти. По думите на някои от тях е имало случаи да се правят дори до 4 концерта в един ден. И се получава така, че хонорарите не им носят стаж, а полученото от хонорар не влиза в общественото осигуряване.“

Джуров казва, че голяма част (почти всички) от попизпълнителите са имали множество концерти или договори в чужбина и дава за пример група „Спринт“, които „месеци, дори години работят в Скандинавските страни по фериботи, ресторанти и др.“:

„Това им даваше възможност да си купят професионални апаратури, каквито в България липсваха“.

Диригентът подчертава, че оплаквания за липса на документи за стаж от другите категории изпълнители, освен от естрадата, няма.

„Ако си зададем въпроса „Ощетени ли са естрадните изпълнители?“, то отговорът е: „Не, те сами са се ощетили за периода до 1990 г., защото повърхностно са се отнесли към собственото си бъдеще“. Както често казват: „Парите са за вземане, не за даване…“, казва Пламен Джуров и цитира директора на Концертна дирекция Владимир Войнов: „Като дойдат да подписват договор за концерти, винаги ги питат дали са осигурени. Обичайният отговор е „не“. Многократно съм напомнял: „Деца, мислете и за старините, осигурявайте се“. А те ми отговаряха: „Животът е сега…“

Концертна дирекция е закрита през 1990 г. и Джуров казва, че архивите са предадени на Министерството на културата, в създадената за целта Национална агенция „Музика“. Категоричен е, че документите на Концертна дирекция никога не са изчезвали и лесно могат да бъдат намерени. Намират се в Национална агенция „Музика“ на ул. „Граф Игнатиев“ 12 в столицата и нейните клонове в Пловдив, Стара Загора и Враца. Думите му може да потвърдят и все още живите бивши директори на част от агенциите, включително директорът на Концертна дирекция Владимир Войнов, който днес е на 90 години.