По-трудно бе да си свободен на Запад, отколкото на Изток

Легендарният фотограф Йозеф Куделка, заснел Пражката пролет, лично ще представи изложбата си „Изгнания“ на 7 май в Софийската градска галерия

75-те фотографии, които гостуват на Софийската градска галерия, са дарени от Йозеф Куделка на парижкия културен център „Помпиду“, когато той получава френско гражданство през 1987 г. Снимка: БГНЕС/Любомир Спиров  - По-трудно бе да си свободен на Запад, отколкото на Изток

75-те фотографии, които гостуват на Софийската градска галерия, са дарени от Йозеф Куделка на парижкия културен център „Помпиду“, когато той получава френско гражданство през 1987 г. Снимка: БГНЕС/Любомир Спиров

За първи път изложбата „Изгнания“ на чешкия фотограф Йозеф Куделка от школата „Магнум“ пътува извън Париж – и първата спирка е Софийската градска художествена галерия. Часове преди откриването на 7 май вечерта, Куделка се срещна с журналисти и поговори за нещата, които познава най добре – фотографията, изгнанието и нахлуването на съветската армия в Чехословакия през 1968 г.

Беше ми по-трудно да съхраня свободата си на Запад, отколкото на Изток. Защото у нас нямаше политическа свобода, но съществуваше свобода да правиш пари и смятам, че някои хора, които се държаха добре в комунистическия период, се промениха щом получиха шанс да печелят пари“, сподели 81-годишният Куделка.

Определян като „фотографа на Пражката пролет“, той улавя нахлуването на съветската армия в Чехословакия. Снимките му са публикувани анонимно година след събитията, като, според него, в началото фотографиите му са „просто документи, защото руснаците не искаха да кажат истината“.

Две години след това остава без гражданство, напускайки родината си по собствено желание. Така започва странстването му из Европа. Докато във Франция, чийто гражданин е от 1987 г., творчеството му се оценява добре, с Чехия той е в сложни взаимоотношения. Днес живее в Париж и Прага, но „от изгнанието няма завръщане“.

Днес, казва Куделка, снимките са не просто новини, те придобиват различни аспекти.

Сега важното не е кой е словак и кой чех, важното е, че единият има „Калашников“, а другият – не“, разказа фотографът от „Магнум“, като поясни, че по принцип не обича да разсъждава за фотографиите си. Сега обаче прави компромис, тъй като през 2018 г. се навършиха точно 50 г. от събитията в Чехословакия.

Фотографиите, които му носят световно признание, не бележат падането на комунизма, а по-скоро показват как един народ иска да отнеме свободата на друг, продължи Куделка и се пошегува, че поради тази причина е невъзможно експозицията да посети Китай, например.

Вижте още: ЙОЗЕФ КУДЕЛКА, СТАНАЛ ФОТОГРАФ ЗАРАДИ ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ

Журналистически въпроси го върнаха към Пражката пролет.

И ние, като вас, сме малка държава. От едната страна бяха германците, от другата – руснаците. И понеже не сме много, невинаги сме се държали като достойни хора. Но чехите не бива да забравят, че поне веднъж в своята история са се държали достойно – спомни си Куделка. –  Прага ’68 бе голяма трагедия за нацията, но се радвам, че присъствах. Не съм си и мислел, че за една нощ чехословаките са способни да се променят така. Това бе едно чудо, всички имахме един неприятел – съветската армия.“

В София фотографът идва след пътуване в Йордания, на което заминава със 135 кг багаж и се връща с дискове със снимки. Споделя, че най-големият му проблем от 1968 г. насам (откакто започва да използва панорамен фотоапарат за заснемане на кадрите си) е намирането на финансиране за лентите – всяка лента събира едва 4 снимки.

Куделка обаче държи на репутацията си на артист, който не приема поръчки. Не подхожда елитарно към заснемането с дигитални фотоапарати и е благодарен, че фотографията напредва технически.

Първоначално работил като авиоинженер, днес не съжалява, че е оставил сигурната професия, за да се посвети на десетилетия странстване. Разказва, че именно отговорността, която е носил като инженер тогава, го подтиква да предприеме резкия завой към фотографията. По онова време неговите подопечни наброяват 60 души и това започва да му идва в тежест. Държавата обаче не му позволява да напусне поста си.

Фотографията е онова, което му носи свобода.

А като фотограф апаратът е моят единствен началник. За всекиго фотографията е нещо различно, за мен тя е моят живот“, добавя още Куделка.

Една фотография за него е истински добра, когато поражда у различните хора различни чувства и мечти. В зависимост от преживяванията си, зрителят може да се асоциира с обекта на снимката. Най-често в черно-белите му кадри виждаме отразени социални конфликти, номадство, променената от човешката дейност природа, тъгата…

Специално внимание той обърна на свой зимен кадър, на чийто бели фон скитосва черно и слабо бездомно куче. Ако един човек никога не е страдал от глад, то той никога няма да разбере какво е да си кучето, казва Куделка.

На фотографа му предстои поредната френска изложба – тя ще бъде открита през 2020 г. в парижка библиотека и ще покаже резултатите от 27-годишния проект на фотографа да запечата археологическите разкопки по брега на Средиземноморието.

Откриването на „Изгнания“ е на 7 май от 18 ч. Експозицията ще остане в Софийска градска художествена галерия до 9 юни. 

ДС