Почти забравен е фактът, че преходът у нас започва с екопротести. Първо са русенските майки, които се обявяват срещу обгазяването на града през 1988 г. От техния протест се ражда първата неправителствена организация у нас – Комитетът за защита на Русе, който се превръща в Независимо сдружение „Екогласност“.
Учредителите на „Екогласност“, повечето от които кинаджии и философи, са: Петър Слабаков, който е избран за председател, Димитрина Петрова, Георги Димов, Христо Смоленов, Никола Ковачев, Цветан Пенчев, Александър Каракачанов, Красимир Кънев, Владимир Симеонов, Росица Симеонова, Петър Стайков, Деян Кюранов, Вероника Николова, Петър Берон, Николай Генов, Лиляна Александриева, Калин Янакиев, Христо Маджаров, Вера Младенова и Констанца Попова. От април до октомври 1989 г. членовете на сдружението нарастват до 101.
На 26 октомври, преди точно 35 години, в градинката пред ресторант „Кристал“, се случва нещо, което завинаги променя обществения пейзаж в България.
По това време градинката пред „Кристал“ е място, където художници и приложници продават творбите си. Там се събират обикновено хора с нестандартно мислене, а близостта на градинката до Университета и интелектуалните центрове на София я прави притегателно място за всички, които усещат вятъра на промяната. Именно там „Екогласност“ поставя подвижните си масички, за да събира подписи за петиция до Народното събрание, с която се надяват да спрат хидропроектите „Места“ и „Рила“. Те струват огромните, особено за онова време, 1,5 млрд. лв. и застрашават екосистемата на планината. В петицията се иска нещо революционно – да се изготви екологична експертиза, която да се обсъди публично, и да се проведе обществено допитване за проектите. От 14 октомври до 26 октомври 1989 г. са събрани над 7000 подписа.
Масичката на еколозите е обградена от подозрителни „наблюдатели“, които сплашват както инициаторите, така и гражданите, осмелили се да се спрат до нея. Но в този момент в София се провежда международен екологичен форум и това спира службите да предприемат по-сериозни действия.
На 25 октомври обаче напрежението нараства. Цивилни полицаи не позволяват на еколозите да поставят масичката за подписи. Аргументират се, че художниците протестирали срещу тяхното присъствие, което се оказва напълно невярно. На 26 октомври членовете на „Екогласност“ правят нов опит да разпънат масата, но в този момент идва микробус без означения, от който слиза цивилен и им разпорежда да се отправят към Южния парк, където имало специално „място за паралелни мероприятия“ по време на екофорума. Еколозите решават, че това не е заповед, а само алтернатива, и отиват до дома на Констанца Попова на „Раковска“, където пазят материалите си. Когато излизат от кооперацията, са хванати от хора на службите и наблъскани в микробуса пред очите на случайни минувачи, но и на случайно попаднали там чуждестранни журналисти. Групата на „Екогласност“ в този ден се състои от Александър Каракачанов, Красимир Кънев, Деян Кюранов, Николина Николова и Лиляна Александриева. Но цивилните ченгета не знаят, че по погрешка са заловили освен това студента по информатика Данко Иванов, който не е член на организацията, както и английския журналист Майк Пауър.
Микробусът обикаля безцелно софийските улици и накрая „разтоварва“ групичката в Южния парк. Междувременно на входа на градинката „Кристал“ минувачите, видели случката, и милиционерите, които охранявали региона, влизат в спор. Пристигат подкрепления от милицията, а цивилни „биячи“ подбират от тълпата хора и ги товарят в камионетки, паркирани наблизо. Над 30 души, сред които Петър Слабаков, Вероника Николова, Пламен Даракчиев, Коста Георгиев, Димитрина Петрова, Любомир Собаджиев, Владимир Кънев, случайни граждани – българи и чужденци, са откарани далеч от центъра или извън града, след като са били бити в градинката и в микробусите.
Уж всичко приключва, но час по-късно на мястото започват да прииждат хора от целия град. Милиционерите, обградили градинката, обясняват, че става дума за снимки на филм.
Активистите на „Екогласност“ решават все пак да продължат подписката на входа на Южния Парк, а Петър Берон е изпратен пред „Кристал“, за да закачи написана на ръка огромна обява за промяната на мястото. Така в следващите дни хиляди хора се стичат на входа на парка, подписват петицията и заявяват желанието си да станат членове на „Екогласност“. До 30 октомври подписите са над 9000.
Датата 26 октомври 1989 г. остава в историята като „побоя пред „Кристал“, но и като първото открито заявено, организирано и публично неподчинение на режима. Международният отзвук е огромен. Дванадесетте страни членки на Европейската икономическа общност, предшественик на Европейския съюз, същата вечер внасят писмен протест на Европейската среща по повод нарушаването на човешките права и свободи в България.
Духът е изпуснат от бутилката. На 3 ноември се провежда протестно шествие против комунистическия режим, организирано от „Екогласност“, а на 10 ноември Тодор Живков е освободен от поста си чрез вътрешен преврат, благодарение на който комунистите успяват да овладеят народното недоволство и да предотвратят истинско народно сваляне на режима.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение