Побутване с милиметър напред в българската култура

„За равнодушието си към културата обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи. Стесняването на културния кръгозор е майка на стесняването на политическия кръгозор. Нищо не проправя така пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато после почват да секат глави, то даже е логично”.

Тези думи на Йосиф Бродски ме подсетиха, че ако не се грижим за духа си, по-бързо от очакваното можем да се озовем на дръвника. Но въпреки това личната ми прогноза за бъдещето е повече от оптимистична – през новата година ще продължим да носим главите на раменете си, макар че не заслужаваме.

И още:

През 2015-а държавната култура ще зависи от частната, лична култура. И обратното. Но ние ще продължим да се залъгваме, че двете нямат нищо общо.

През 2015-а най-хубавото в изкуството, музиката и киното ще се случва с примка на шията. Да се наслаждаваш, докато се задушаваш от липсата на пари, възможности и въздух – това също е култура, при това не сексуална.

През 2015-а мнозина ще продължат да се жалват от „простотията, която постоянно ни залива от медиите”. Но храбро няма да се отместват от пътя на помията, носеща се към тях под формата на риалити и клюки, а ще я гледат хипнотизирано. И, ако някой глупак междувременно се окаже залят от канала за класическа музика Mezzo, няма да му подадат ръка.

През 2015-а ще четем едно и също интервю, дадено от различни хора. В него талантливи български музиканти ще признават, че вместо да се борят за увеличаването на заплатите си, предпочитат да настройват инструментите си; кадърни актьори ще обясняват, че не знаят какво пише в договорите им с частните продуценти и че продават труда си за жълти стотинки; режисьори примирено ще въздишат, че нещата са зле, но нищо не правим, защото… ама нищо, съвсем нищо не може да се направи.

През 2015-а нито една културна гилдия няма да се обедини, за да се бори за правата си.

През 2015 година държавата ще продължи да бъде тъпа, безхаберна, цинична. Ще мачка книгоиздаването, ще отлага закона за меценатството, ще се покрива, вместо да лобира за културните си продукти по света и ще остави поредния голям човек да умре в мизерия.

През 2015 министерството няма да даде нито лев повече за култура, но може би някой друг ще го направи. Аз? Ти? Помисли си. Ако любимият ти писател каже, че иска да създаде роман, но му трябва финансиране, ще дадеш ли 1 лев от твоите, за да се случи това? Ако режисьорът, на когото се възхищаваш, иска да снима готин, нискобюджетен сериал, ще му отпуснеш ли 2 лева? По света на това му казват crowdfunding – обществено финансиране с малка сума по интернет. Стотици, милиони хора участват в него. В глобален мащаб инициативата разиграва по няколко милиарда годишно. Парите са някъде там, в публиката. Просто някой трябва да й ги поиска.

През 2015-а малките предприемачи на територията на културата – частните актьорски школи, независимите курсове по съвременно изкуство, самопродуциращите се артисти и медиите като тази, която четете в момента, ще оцеляват на ръба. Някои ще загинат, други ще се измъкнат на косъм. Но не преди да покажат алтернативи, да жонглират с идеи и да предизвикат дебати, побутвайки ни с милиметри в правилната посока.

През 2015-а ще бъде трудно за създателите на култура. Но какво пък, може да се окаже лесно за производителите на гилотини или на обикновени дръвници.