Почина актрисата Гергана Кофарджиева, аристократичен дух в театъра

На 88 години днес си отиде актрисата Гергана Кофарджиева, съпруга на режисьора Любен Гройс, съобщават от Съюза на артистите.

Кофарджиева е сред най-разпознаваемите лица на българската драматична сцена през миналия век с превъплъщения в театрите във Варна, Враца, Пловдив, Смолян, Театър „София“, „Театър на поезията и естрадата“.

Родена на 3 май 1932 г. в град Камено, Бургаско, актрисата получава образованието си във ВИТИЗ. Завършва в класа на проф. Желчо Мандаджиев през 1956 г. Дебютира на сцена като Турандот в „Принцеса Турандот“ от Карло Гоци в Драматичен театър-Враца. Играе предимно роли на аристократки и нейни колеги започват да я наричат „царицата“. В началото на 90-те години решава да прекрати актьорската си кариера и публиката я гледа за последно като Г-жа Фан Щайн в „Разговор в дома на господин Фон Гьоте“ от П. Ханкс в Театър „София“.

През 2011-а, 19 години по-късно, Кофарджиева се завръща в театъра с ролите на Щиглеца и Жената над 70-те в спектакъла на Иван Добчев „Преди/След“ от Роланд Шимелпфениг. Спектакълът ѝ носи „Аскеер“ за поддържаща роля и номинация за „Икар“. Участва и във филма „HDSP: Лов на дребни хищници“ на режисьора Цветодар Марков.

Кончината на актрисата провокира вълна от реакции в социалните мрежи. Писателят Захари Карабашлиев пише:

„Току-що разбрах, че си е отишла актрисата Гергана Кофарджиева-Гройс. Фин човек, светло присъствие, млад дух… Ще оставя един спомен от нея тук, защото сам искам да се връщам към красивите думи в него. През 1944 г. нейното семейство е евакуирано в село Курило. „Макар, че бях от атеистично семейство, една сутрин сама отидох в манастира, и тогава по случайност попаднах на софийския владика Стефан, който имаше литургия. И чух думи, които помня и до днес, и ако ми позволиш, ще те поздравя с тях:

„Разтворете сърцата си и нека благоуханието на доброто увенчае челата ви със златен ореол“.

Пътувай към светлината, скъпа Гергана!“.

Актьорът Росен Белов:

„Имах честта и привилегията да бъда на една сцена с Гергана Кофарджиева. Говорихме за театъра преди и театъра сега. Разказваше за Любчо Гройс, както тя го наричаше. Безценни мигове. Изключително фин и деликатен човек. Срамуваше се да излиза на сцената без прическа и казваше, че трябва да се дава път на младите, а ние всички я убеждавахме, че дори и без прическа е прекрасна и изпитвахме безкрайна любов към нея, която тя успяваше да ни върне в пъти повече. Толкова много любов, уважение, респект към професията! Не пропускаше да окуражи всеки от нас. А не беше длъжна да го прави. Вдъхваше ни сили и смелост дори само с присъствието си. Много ми е мъчно, че днес се разделяме на този свят с нея. Но вярвам, че срещите ни ще останат завинаги в душата ми.

Лети спокойно и леко към срещата с Любчо.

Поклон и аплодисменти!“.