Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Почина Божидар Димитров

Бившият директор на Националния исторически музей си е отишъл на 72 г.

Божидар Димитров (1945 - 2018). Снимка: БГНЕС - Почина Божидар Димитров

Божидар Димитров (1945 - 2018). Снимка: БГНЕС

Божидар Димитров, бившият директор на Националния исторически музей, е починал в неделя вечерта. Новината съобщи премиерът Бойко Борисов във Фейсбук.

„Изказвам съболезнования на близките и семейството на Божидар Димитров. Почивай в мир, приятелю! Поклон“, гласи съобщението в страницата на министър-председателя.

От Министерство на културата също публикуваха във Фейсбук съобщение за кончината на Димитров:

„Напусна ни Божидар Димитров. Поклон!“.

Статус за смъртта на историка публикува и министърът на културата Боил Банов.

„24 часа“ пишат, че Божидар Димитров е починал пред блока, в който живее. Медията цитира близките му, които подозират, че причината за смъртта му е белодробна емболия. Димитров страдаше от сърдечна недостатъчност – преди около година бе приет в болница със съмнения за инфаркт.

Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол. След като завършва Механотехникума в Бургас, работи като моряк в „Океански риболов“. Завършва история в Софийския университет, доктор е на историческите науки, старши научен сътрудник II степен от декември 1985 г., почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Сътрудник на Държавна сигурност от 1973-а до 1990 г.

През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей. Един от нашумелите случаи по време на управлението му е връщането на черновата на Паисиевата „История Славянобългарска“ на Зографския манастир, срещу което се обяви Димитров. Президентът Петър Стоянов решава реликвата да бъде върната, тъй като е била изнесена от Атон през 1985 г. от Държавна сигурност и подменена с копие. Черновата е предадена на Божидар Димитров през 1996 г. от тогавашния шеф на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов.

„Той [Божидар Димитров] измисля „активно мероприятие”, твърдейки, че оригиналът е подхвърлен от неизвестно лице и прави всичко възможно да задържи черновата в музея“, описва случая журналистът Христо Христов в книгата „Операция „Маратон“.

След това Божидар Димитров е уволнен от НИМ. Връща се с конкурс начело на музея през 2001 г.

Член е на БКП от 70-те години, след промените минава в БСП. Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 г. се обявява срещу решението на ръководството на партията за кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София – и подкрепя Бойко Борисов. Преди парламентарните избори през 2009-а Димитров напуска БСП и подкрепя ГЕРБ. В първия кабинет „Борисов“ историкът е назначен за министър без портфейл, отговарящ за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията. Поискана е оставката му, след серия скандали, един от които е дипломатически – прави изявление, че България може да наложи вето на присъединяването на Турция като страна-членка на Европейския съюз, ако не получи компенсации от 20 милиарда долара за прокудените от Османската империя през 1913 г. етнически българи, населявали районите западно от Босфора.

Като историк прокарва спорни хипотези около някои открития – например за откритите мощи в Созопол, за които той и група учени твърдят, че са принадлежали на Св. Йоан Предтеча, за гробовете на „вампири“ отново в Созопол… Прави скандални изказвания с обидни квалификации.

През март 2018-а се зае с основаването с, по думите му, надпартийния клуб „Кубрат“. От Агенцията по вписванията обаче отказаха да регистрират движението. Разследван бе за конфликт на интереси заради данни, че по времето, когато бил директор на НИМ, е сключил договор с дъщеря си и племенниците си.

Божидар Димитров се пенсионира на 1 ноември 2017-а, когато се отказа от поредния конкурс за директор на НИМ, след като бе подал документи.