Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Почина Дейвид Линч, режисьорът на „Туин Пийкс“

Дейвид Линч (1946  -2024).. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Почина Дейвид Линч, режисьорът на „Туин Пийкс“

Дейвид Линч (1946 -2024).. Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 78 години почина големият кинорежисьор Дейвид Линч, съобщи семейството му с пост във Фейсбук.

„Смъртта му отвори голяма дупка. Но, както той би казал: „Гледайте поничката, а не дупката“, гласи съобщението на семейството.

Пред 2024 г. Линч оповести, че е бил диагностициран с емфизем на белите дробове след цял живот пушене, и вероятно няма да може да напуска дома си, нито да режисира повече.

Дейвид Линч оставя ярка следа със съчетанието на хорър, криминале и филм ноар. Той преобърна световното кино със своята макабрена, сюрреалистична визия във филмите „Синьо кадифе“, „Мълхоланд Драйв“ и сериала „Туин Пийкс“.

Роден е на 20 януари 1946 г. в град Мисула, Монтана. Баща му е научен изследовател към Министерство на земеделието. Безразличен към училището, Линч се отдава на рисуването и през 1965 г. е приет в Академията по изящни изкуства във Филаделфия. Рисува и се занимава с късометражни филми, но и двете поприща не му носят нито пари, нито слава. Премества се в Лос Анджелис, за да учи кино.

Дебютът му в голямото кино идва през 1977 г. с „Гумена глава“, по който работи в продължение на пет години. Нестандартният му подход да представя хоръра с нотка черен хумор бързо прави впечатление в Холивуд и продуцентската компания на Мел Брукс го кани да напише и режисира „Човекът слон“ (1980). Филмът с Антъни Хопкинс получава осем номинации за „Оскар“, включително първата на Линч за режисура.

Много по-амбициозен и далеч по-неуспешен е опитът му от 1984 г. да „преведе“ романа „Дюн“ на езика на киното. Продукцията, снимана в продължение на три години с бюджет от 40 млн. долара, е голямо разочарование в боксофиса.

Възстановява се от неуспеха бързо, при това с два филма, които оформят стила му – „Синьо кадифе“ от 1986 г. и „Диво сърце“ от 1990 г., който му носи „Златна палма“ в Кан. Годината е изключително плодогворна за режисьора – през 1990 г. тръгва и сериалът „Туин Пийкс“, създаден в партньорство със сценариста Марк Фрост. Сюжетът за разследването на мистериозно убийство на гимназистка в малко градче в щата Вашингтон очертава нова тенденция в правенето на телевизия, превръщайки необяснимото в основен двигател на наратива. Голям хит с първите си епизоди, „Туин Пийкс“ губи инерция във втория сезон от 1992 г. и чак години по-късно – през 2017 г., е заснет третият сезон.

Следват „Изгубената магистрала“ от 1997 г., „Мълхоланд Драйв“, който носи на Линч наградата за режисура в Кан през 2001 г., и „Инланд Емпайър“ от 2006 г. – все заглавия, които се фокусират върху раздвоението на личността, мистериозни трансформации и шокиращи случаи на насилие. С дължина от 3 часа „Инланд Емпайър“ остава най-дългият му филм.

„Никой не го разбра, затова и не се представи добре в боксофиса – обяснява Линч в интервю през 2017 г. – А всичко, което не е летен блокбъстър, не се представя добре в киното тези дни. Знаете ли, в миналото хората идваха тук, в Калифорния, правеха филми и се забавляваха. След това ходеха на вечеря, винаги след мръкване, защото снимаха последните лъчи на слънчевата светлина – и това беше толкова красиво. Измисляха идеите и работеха по тях. Нямаше правила, нямаше глупости, просто снимаха филми. След това се появиха правилата, още правила и още… до момент, в който режисьорите понякога дори нямат последната дума как ще изглежда филмът им на екран. “

Призванието му несъмнено остават киното и телевизията, но понякога Линч се връща съм рисуването, дори представя картините си на изложби в и извън САЩ. Освен това създава музика, издава както солови албуми, така и колаборации с други творци. В продължение на осем години рисува комичната поредица „Най-гневното куче на света“ за седмичника „Los Angeles Reader“. Няколко години съобщава ежедневно прогнозата за времето по радиостанция за рокмузика в района на Ел Ей.

Странностите му често проличават и в разговорите му с журналисти, в интервю за „Дедлайн“, например, режисьорът споделя:

„Имам шевна машина, индустриална шевна машина, но не знам как да я използвам. Бих искал да се науча да шия“.

Носител е на „Златен лъв“ за цялостно творчество от фестивала във Венеция през 2006 г.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg