Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Почина Невил Маринър, чакахме го у нас на 1 декември

92-годишен, знаменитият диригент трябваше да излезе на пулта на Софийската филхармония

Невил Маринър е починал в съня си в неделя, съобщават от „Академията Сейнт Мартин ин дъ фийлдс“. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Почина Невил Маринър, чакахме го у нас на 1 декември

Невил Маринър е починал в съня си в неделя, съобщават от „Академията Сейнт Мартин ин дъ фийлдс“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Почина сър Невил Маринър, един от колосите на световната симфонична сцена. Основател на легендарния ансамбъл „Академия Сейнт Мартин ин дъ фийлдс“, дирижирал някои от най-добрите оркестри в света, сър Невил е починал в съня си в неделя, на 92 години. 

Дори след 90 Маринър продължаваше да дирижира. Включително за кръглия си юбилей преди 2 години. У нас маестрото е излизал пред публика неведнъж – чакахме го и тази година на пулта на Софийската филхармония, на 1 декември.

Музикалното наследство, което сър Невил оставя след себе си, е огромно, отбелязват от Академията Сейнт Мартин. Роден в Линкълн, Великобритания, Маринър започва като цигулар. Учи в Кралския музикален колеж и в Парижката консерватория. Дванадесет години свири в Лондонския симфоничен оркестър, дирижиран тогава от Тосканини, Фуртвенглер, Караян, Пиер Монтьо… Тъкмо при Монтьо учи дирижиране в САЩ.

Заедно с Търстън Дарт – изявен чембалист и ревностен изследовател на бароковото музикално наследство – Маринър основава през 1949 г. „Джакобиън ансамбъл“ – първообраз на „Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“. А началото на легендарния оркестър е поставено на 13 ноември 1959 г. в църквата „Сейнт Мартин“, на Трафалгар скуеър в Лондон. Дванадесет ентусиасти свирят за удоволствие, без свръхамбиции. Води ги идеята на Маринър да изпълняват музика най-вече от епохата на барока и виенската класика максимално естествено. Без натруфеност, сантименталност и дръзки интерпретации. В началото са само струнни инструменти, след това съставът се разширява с духови, присъединяват се и хористи.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Започнахме с барокова музика: Вивалди, Хендел, Бах… – разказва Маринър. – По-късно изискваха да свирим Моцарт, Хайдн, Бетовен, Шуберт, късна романтика, че и музика на ХХ век. Ветрилото от стилове и епохи все повече се раздипляше. Що се отнася до романтизма, винаги съм таял надежда, че ще дойде и този миг. С невероятна наслада разгръщах партитурите на Шуман и Менделсон, а следващата естествена стъпка бе Брамс.

Като млад оркестрант в Лондонския симфоничен оркестър свирех под палката на Тосканини цикъла от четирите Брамсови симфонии. Знаех, усещах с цялото си същество, че след 20 -30 години самият аз ще се озова в подобна позиция.”

Маринър и Академията Сейнт Мартин са записвали и легендарни саунтраци – един от тях към филма „Амадеус“, сред най-популярните музикални записи в историята, продаден в над 6,5 млн копия.

https://youtu.be/3TZq8u88peo

„Никога не съм доволен от себе си – споделя през годините диригентът. – Не спирам да се надявам, че следващото изпълнение ще бъде онова, най-доброто, за което копнее всеки артист. Поглеждам през рамо с тъга. Претеглям в съзнанието си и знам, че не наградите и хвалебствията в печата са онова, което ме топли. Възтрогът на публиката, блясъкът в очите карат сърцето ми силно да бие. Без публиката нас, музикантите, просто няма да ни има…”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах