Почина единственият музикант, печелил „Грами” за блус, рок, поп и джаз

Легендарният музикант Малкълм Джон Ребенак-младши, известен с псевдонима си Д-р Джон, почина на 6 юни след инфаркт, съобщи пред медиите семейството му. Шесткратният носител на „Грами”, автор на песни, композитор, пианист, вокалист и продуцент, член на Залата на славата на рокендрола бе на 77 години.

Може би името му не е много популярно у нас, но наред с Елтън Джон, Били Джоел и Ранди Нюман той бе сред най-видните представители на малка група музиканти, съчетаващи по изключителен начин качествата на певци, пианисти и автори на песни. Неговата музика, пропита с духа на родния му Ню Орлиънс, е уникален коктейл от блус, поп, джаз, буги-вуги, рокендрол, фънк, психеделия, Марди Гра… и малко вуду магия.

Малкълм Джон Ребенак се появява на бял свят в музикално семейство от френски произход в родния град на джаза Ню Орлиънс на 20 ноември 1941 г. Още като дете е под влиянието на легендарни местни музиканти като Луис Армстронг и Кинг Оливър, а като тийнейджър среща и ранни герои на рокендрола като Литъл Ричард и Гитар Слим. В средата на 50-те години вече свири из различни нюорлиънски клубове – а едва 16-годишен е нает като продуцент от „Ace Records“. В края на 50-те е сред най-търсените студийни музиканти в града – пианист и китарист, популярен под псевдонима Night Tripper. Поради небрежното боравене с огнестрелно оръжие получава нараняване на ръката, което го принуждава да се откаже от китарата.

В средата на 60-те години музикантът се увлича от вуду културата, експериментите с наркотици и психеделията, сменя името си на Д-р Джон и се премества в Лос Анджелис, където често излиза на сцената в карнавални костюми от Марди Гра и имитира вуду ритуали. Превръща се в една от най-ярките фигури на психеделичната музика от онова време; записвал е с Ван Морисън, Ерик Клептън, Мик Джагър и Шер.

След успеха в класаците на сингъла „Right Place Wrong Time“ през 1973 г., Д-р Джон се отдалечава от психеделията и към средата на десетилетието започва да изпълнява и композира музика, съчетаваща блус, нюорлиънския R&B, буги-вуги и джаз стандарти.

Като студиен музикант участва в записи на „Ролинг Стоунс”, Карли Саймън и Джеймс Тейлър, Нийл Даймънд, продуцира Ван Морисън, свири на пиано и китара за албум на Ливон Хелм („The Band“). През 1989 г. Д-р Джон бе участник в първото турне на „Ринго Стар и неговия изцяло звезден оркестър”. Това е годината, в която той успя да победи хероиновата си зависимост и остава чист до края на живота си.

През 2005-а с негово изпълнение на „Walkin’ to New Orleans“ завърши концертът в помощ на пострадалите от урагана Катрина, а след това издаде албум и направи поредица от благотворителни концерти в помощ на тежко пострадалия Ню Орлиънс.

Музиката на Д-р Джон звучи в много филми, а можем и да го видим в няколко – например в документалния „Последният валс” на Скорсезе, във вдъховения от „Бийтълс” мюзикъл от 1978-а „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ и „Блус Брадърс 2000”.

Той бе може би единственият музикант, печелил „Грами” в категории за блус, поп, рок и джаз – при това както за вокал, така и за инструментално изпълнение.

Д-р Джон в сериала на НBO за възстановяването на Ню Орлиънс „Treme”: