Почина Галилей Симеонов, който си живееше добре далеч от суетата

В Деня на народните будители, 1 ноември, почина един от най-самобитните и талантливи български художници – проф. Галилей Симеонов. Графикът си отиде на 92 години в болницата в Монтана, след като през последните 30 години живя в родното си село Гаврил Геново.

Роден е на 22 юни 1929 г., учи в гимназията в Берковица. През 1960 г. завършва в Художествената академия, специалност „Илюстрация“, при проф. Илия Бешков. Работи в областта на графиката. Участва в общи художествени изложби в страната и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина. Член на СБХ. В периода 1968-1974 г. е творчески секретар на Окръжната група на художниците. Дългогодишен преподавател в Художествената академия. Негови творби са в колекциите на много световни музеи и частни колекции.

Миналата година проф. Галилей Симеонов попадна в полезрението на медиите, но не със своето творчество, а с избора си да живее далеч от суетата на големия град, в селската си къща в село Гаврил Геново – в условия, които са далеч от градската идея за удобство. Едва след репортаж по Би Ти Ви за ежедневието му, държавните институции се сетиха за този изключителен роден талант, макар и само с неизбежната показност в подобни ситуации.

Публикациите за „нещастната съдба“ на големия български график предизвикаха реакции сред хората, а скулпторът-депутат Вежди Рашидов дори предложи да вкара проф. Симеонов в старчески дом в София.

Всъщност проф. Галилей Симеонов избира да живее далеч от цивилизацията още през 1990 г. Същата година се пенсионира и се връща в родния си дом в малкото монтанско село. Твърди, че там му е мястото. Опитвал е да работи в Берлин и Рим, но никъде другаде не се е чувствал вдъхновен, както в дядовата си къща.

Тогава официално сменя името си от Галилей Дамянов Симеонов на Никола Дамянов Цветин. Никола е името на прадядо му по бащина линия, а Цветин е стара семейна фамилия, датираща още от края на ХVІІІ век. Учителят на проф. Симеонов Илия Бешков го подканял да смени „неподходящото“ си име Галилей.

През 1993 г. пожар изпепелява старата му къща. В нея той съхранявал над 300 рисунки и портрети. Тогава проф. Симеонов отказва да тъжи и казва, че „човек може да бъде победен, но не и унищожен, или да бъде унищожен, но не и победен“ и намира себе си за победител и в двата случая.

В дома му на село, който изглежда занемарен, но всъщност е точно какъвто го иска професорът, са гостували Йордан Радичков, Григор Вачков, Иван Давидков, Никола Русев, Светлин Русев, Никола Балкански. Тук са идвали Мерсия Макдермот, която открива Галилей Симеонов с портрета му на Яне Сандански, румънският живописец Корнелиу Баба и много чужди творци.

Пред Би Ти Ви професорът каза, че живее в „старателно поддържан безпорядък“ – картините са навсякъде, в двора щъкат гъски, за които проф. Симеонов говори с умиление. Нещата, които се коментират в социалните мрежи и по медиите, проф. Галилей Симеонов коментира с усмивка: „Всичко е вярно, ама не е истина“ и с доволство разказва, че живее добре.

„Това е детска обич. Те са много нежнички, когато се родят от яйцето. И хората колко са чувствителни към нежността у природата…“, каза той пред Би Ти Ви.

Твърди, че няма нужда от помощ, но понякога все пак приема да му помагат.

„Не бих казал, че имам нужда от помощ. Каква помощ? Имам ток. Радвам се, че имам грамофон, пускам си стари плочи, глезотия съм на тази тема. Казват, че съм странен, но аз не намирам, живея си живота, на тази възраст… Много ми е хубаво.“