Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Почина големият български режисьор Красимир Спасов

Проф. Красимир Спасов (1941 - 2024) - Почина големият български режисьор Красимир Спасов

Проф. Красимир Спасов (1941 - 2024)

Един от доайените на театралната режисьорска гилдия, проф. Красимир Спасов, почина на 83-годишна възраст, съобщи дъщеря му, актрисата и режисьор Касиел Ноа Ашер.

Красимир Спасов, който през последните почти 40 години бе в трупата на Театър „Българска армия“, е роден във Варна на 26 юли 1941 г. Завършва висше театрално образование през 1966 г. в София, специалност театрална режисура. Работи като режисьор в драматичните театри в градовете Варна, Русе и Бургас, а в столицата – в Сатиричния театър, Театър „Сълза и смях“, Народен театър „Иван Вазов“ и Военния театър. Две от постановките му в Театъра на армията –  „Много шум за нищо“ и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ – са на сцена повече от 25 години.

Заснел е два игрални филма – „Забравете този случай“, получил наградата на кинокритиката и награда за най-успешен дебют в киното на Националния кинофестивал през 1984 г., и „О, Господи къде си?“ – 1991 г. И двата филма са откупени и с прожекции зад граница, а вторият е представян в извънконкурсната програма на „Берлинале“.

Поставял е спектакли и в чужбина – в Русия, Куба, Македония, имал е гастроли в Полша, Латвия, Украйна и Германия.

Проф. Красимир Спасов подготви и няколко поколения млади театрални режисьори като преподавател в НАТФИЗ.

Носител е на много награди от национални театрални фестивали. Съюзът на артистите в България му връчи „Икар“ за цялостно творчество през 2012 г., а през 2021 г. получи „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство.

Тази нощ моят баща Красимир Спасов отпътува зад далечния, изгряващ хоризонт… – написа във Фейсбук дъщеря му Касиел. – И да! Усещам с цялото си същество, че първата му репетиция в небесния театър вече е започнала… Отвъдните Артисти са прегърнали Баща ми със златните си крила, а той с леко ироничната си усмивка ги въвежда в тайните на света, планетите, звездите, вселената… А неговите ученици и актьори го обичаха с възхита като Краля Слънце по Молиеровски, опрощаващо като най-невинното дете на Крал Лир, предано пред осанката му на Крал Лъв.

Моят баща беше Режисьор с цялото си същество. Обожаваше Театъра. Коридорите, гримьорните, стаята за чакащи, ателиетата, кабинета си, барчето на последния етаж… Но най-много си умираше да разказва истории там – на сцената под прожекторите… Беше майстор на анализа, на чувствата, на реденето на пъзела, наречен Герой. Беше мечтател, който вълшебстваше с душите на Публиката… Беше екстремен, точен, мощен, завладяващ, непреклонен и безащитен… Знаеше много, но не спираше да учи до последния си миг…

Беше Репетиция Моя Любов! Уважаваше и се прекланяше както пред Звездата Артист, така и пред Портиера на входа… Те бяха неговите хора. Неговия живот.

А аз пък като негова дъщеря се омайвах от спектаклите му… особено от тези, в които дръзваше да сподели без задръжки и част от тревожно-сърцебийната си сложна природа… „Трамвай Желание“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Васа Железнова“, „Мъртвешки танц“, „Нощта на Трибадите“, „Игра на Любовта и Случая“, „Мизантроп“… Заради тези спектакли станах актриса.

Баща ми ме научи на характер. О, боже, колко е нужен той в нашата професия. Научи ме на „топки“. Научи ме на храброст и вкус. Научи ме на почтеност. Научи ме да чета внимателно, да бърникам и търся невидимото между редовете. Научи ме да бъда лице от неизвестен автор, белязано със страста да се занимава с изкуство.

В моменти на нежност го наричах Красюнки-Пилюнки… В последните си години ме гледаше с очи на синя малка птица…

Вчера моят Баща си отиде бързо и леко, с мигновена диагноза без шанс. Отиде си като войник. Или генерал. На сбогуване ми каза: „Животът продължава“…

Той беше щастлив. Живя докрай с обич, вяра и доверие в човеците“.

За спомените си с Красимир Спасов разказва и режисьорът Петринел Гочев:

„За Краси Спасов, или Битките на класовете

Имахме щастието да учим в театралната академия в средата на 90-те. Режисьорските класове се редуваха от този на Иван Добчев, след него на Красимир Спасов, след това ние – на Маргарита Младенова, та до Стоян Камбарев.

Ходехме на изпитите си с ревниво любопитство, надменно демонстрирана привързаност към преподавателите си и изповядващи единствено истинните им театрални естетики. Нищо извън собственото ни театрално изповедание не беше вярно. Всичко извън него и присъщите му белези, беше боклук и предателство към истинното изкуство.

Така, готови да залеем шепата несретници, студенти на Красимир Спасов, с апатия и обругаване влязохме на изпита им по режисура… може би беше краят на втората им година. Влязохме… и излязохме променени! Защото пред нас се разгърна театрално зрелище, разнородно, богато, вълнуващо и абсолютно убедително във всяка една своя част, създадена от различен студент. Нямаше едно с едно парче да се родее с друго, да напомня за нещо сходно, за обща школа или нещо повтарящо се. Това бяха няколко кратки представления, напълно самостойни, завършени и безапелационни в художествената си форма. Това беше цял клас от бляскави индивидуалности, разгърнали собствените си мощни сили. Само ще изредя имената им, защото е изумително как този режисьор и педагог беше успял да задвижи цяла вълна от мощни личности в българския театър, всеки от които се отдаде изцяло на режисьорската театрална кауза. Ето ги: Стоян Радев, Боил Банов, Лили Абаджиева, Венцислав Асенов, Георги Михалков… може би пропускам някого. Няма значение. Ние, останалите студенти, излязохме променени и смирени, защото осъзнахме, че някъде там стои един театрален колос, който знае как да кове желязото на опърничавата млада човешка природа.

Тогава отидох да гледам „Васа Железнова“. Какво да ви говоря? Театрално преживяване не може да се разкаже. Не може. Какъв театър и какви хора създаваше Красимир Спасов в онези ветровити деветдесеташки времена! Велик майстор!“

Поклонението пред тленните останки на проф. Красимир Спасов ще бъде в ритуаланата зала на Централните софийски гробища в сряда, 17 януари, от 12,30 ч.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС