Проф. Халил Иналджък, наричан „учител на учителите”, един от най-уважаваните историци в Турция и зад граница, е починал на 100 години този понеделник, 25 юли, в Анкара.
Иналджък е роден на 7 септември 1916-а в Истанбул в семейството на кримски татари, преселили се от Руската в Османската империя. Учи в педагогическия институт „Балъкесир” и следва история в Анкарския университет. Завършва през 1940-а. Докторската му теза „Танзиматът и българският въпрос” е защитена с отличие през 1942-а. Следващата година издава и изследването си „Османската империя и Кримското ханство от обсадите на Виена до османското отстъпление”, която му носи асистентско място.
Подходът му към османската история е социалноикономически. Иналджък влиза в плодотворен контакт с много от големите политически историци, ориенталисти и историци на икономиката и комуникациите на своето време като Фернан Бродел и Стивън Рънсиман (редовно резидиращ в Турция след 1941 г., когато работи за британското посолство в Анкара след влизането на България във Втората световна война на страната на Оста). През 1947-а Иналджък става и член на турския Исторически институт.
През 1953-а, по време на честванията за 500-годишнината от превръщането на Истанбул в османска столица, Рънсиман изказва на Иналджък изричните си благодарности за помощта при завършването на „Падането на Константинопол”. Иронично, годишнината съвпада и с последните големи гонения на цариградски гърци от страна на турските власти.
Халил Иналджък се стреми да наложи нови идеи в османистиката и да преодолее инерцията на дотогавашната западна историография, която представя империята главно в крайности, позитивни и негативни. Работата му влияе на поколения западноевропейски и америкщански ориенталисти и е важна част от модернизирането на историографския метод в самата Турция. Същевременно, по-новите турски османисти като Илбер Ортайлъ, се дистанцират от аналитичния подход на Иналджък.
В работата си той се опира най-вече на архивни изследвания. Задълбочава се не само в османските архиви, но и в националните сбирки на други държави. Често сравнява различни данни за едно и също събитие, особено османски и византийски хроники по темата за създаването на османската държава и завоеванието на конкретни места.
В периода 1949-1951 Иналджък се намира във Великобритания, където изследва турските документи в Британския музей. Често си сътрудничи с британски и гръцки учени. През 1952-а получава професура. В 1953-57 преподава в Колумбийския и Харвардския университет в Съединените щати. Редактира статиите за ислямския свят в четвъртото издание на „Енциклопедия на световната история”. Създава си все по-голяма международна слава и става президент на Международната асоциация за югоизточноевропейски изследвания.
От 1957 до 1972-а отново работи в Анкарския университет и отказва предложения от западни институти, но е принуден да напусне Турция и започва да преподава в Чикагския университет.
През 1973-а Иналджък издава във Великобритания най-значимото си изследване: „Османската империя: класическият период (1300-1600)”, превърнало се в крайъгълен камък на историята на ранната Модерност и преведено у нас едва след 1989-а. Работата на Иналджък повече или по-малко явно повлиява и на работата на българските османисти, които през 70-те години го четат само в труднодостъпни преводи и невинаги смеят да се позовават пряко на изводите му.
Проф. Иналджък основава Международната асоциация за социалноикономическа история на Турция през 1977-а. Следващата година е избран за почетен член на Кралското азиатско общество. През 80-те години продължава да изпраща свои статии и доклади на международни конференции и печели все по-голямо признание, включително в родината си. Той беше един от големите застъпници на съхраняването на византийския пласт в Истанбул, застрашен от ново строителство и от недоброжелатели на предосманската история на града и страната.
Професор Иналджък живееше в Турция от 1993-а и възрастта не му пречеше да пише и публикува на няколко езика.
Малка част от най-значимите му произведения са: „Политиката на Мехмед ІІ към гръцкото население на Истанбул и византийските постройки в Града” (1986); „Османската политика и администрация след завладяването на Кипър” (1969); „Османската империя: завоевания, организация и икономика” (1978).
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение