Почина композиторът Румен Бальозов, свой и в музиката, и в театъра

На 69 години почина композиторът Румен Бальозов. Отишъл си е на 27 януари, съобщиха от Съюза на българските композитори.

Бальозов твореше за различни изкуства – той бе свой човек и в музиката, и в театъра, и в киното. Автор е на 4 опери и 1 балет, 4 симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър, на голям брой камерна музика за различни инструменти и състави, на музика за филми, театрални и телевизионни постановки. В музиката му преобладават експерименти с утвърдени жанрови подходи и различни композиционни техники, които го свързват с насоки, характерни за някои съвременни течения в музиката като свободен сериализъм, минимализъм и др., както и с естетиката на постмодернизма.

Още заглавията на музикалните му произведения напомняха за многопластовата му личност, с алюзии за театъра, литературата и изобразителното изкуство – „Натюрморт с палки“ за секстет ударни и пиано (1999 г.), „Натюрморт в жълто“ за медни (1999 г.), „Натюрморт с клапи“ за дървени духови (1999 г.), Симфония №4 „Декламационна“ (2001 г.), „Притча за препятствията“ за струнен квартет и струнен оркестър (1982 г.), „Контрапункти“ за 4 тромбона (1987 г.), „Контур“ за 3 виолончели и контрабас (1989 г.), „Орнитофония“ за сопран, бас и пиано (1979 г.), „Поезия“ за кларинет, вибрафон и пиано (1981 г.); „La Folia“ за виола, виолончело и контрабас (1992 г.), „Отвъд“ за сопран, виола и чело, Концерто гросо №3 „Разминаване“ за маримба и струнен оркестър (1988 г.), „Добре дошъл, ХХI век“ – инсталация за соло чело (1999 г.), Дивертименто капричозо №3 „Рецитал за говорещ пианист“ (1986 г.), „Акупунктура“ за две пиана на осем ръце (1987 г.) и много други.  Има и една пиеса – „Чесане на езици“.

„Театралното начало пронизва цялото му творчество – пише за 60-годишината му Евгения Христозова във в. „Култура“. – Можем да го открием и в много от симфоничните и камерните му творби. Дори в създаването-несъздаването, присъствието-отсъствието на две от неговите четири симфонии, съществуващи само като номера и заглавия в списъка на творчеството му: Втора – „Музика на бъдещето“, и Трета – „Незапочната“. На пръв поглед – шега, шеговити алюзии, самоирония. Но при „взрива“ на Четвъртата, „Декламационна“, която е едновременно бунт срещу „големите разкази“ на неоромантичната симфония и „оразличаване“ с камерния симфонизъм на ХХ век, мълчанието, тишината, избрани от композитора, започват тъжно, дори болезнено да „изговарят“ твърде сериозни неща, свързани с непригодността на утвърдените жанрови модели на симфонията за постмодерното съзнание, неминуемо налагащо разрушаване на типологичното при изграждане на „свободни“, индивидуализирани творби, запазващи жанровото наименование „симфония”.“

Румен Бальозов е роден на 6 септември 1949 г. в София. Завършва Музикалната академия с виолончело при проф. Константин Попов и композиция при проф. Димитър Тъпков. От 1974 г. работи като виолончелист в Симфоничния оркестър на БНР. Произведенията му са записвани в БНТ, БНР, „Балкантон“, Братиславското радио и Радио Кьолн (WDR). Изпълнявани са в Европа и Америка.