Почина Кшищов Пендерецки, един от великите композитори на XX век

На 86 години почина композиторът и диригент Кшищоф Пендерецки, един от великите творци на нашето време. Новината за смъртта му съобщи Радио „Краков“, позовавайки се на семейството му и Асоциацията „Лудвиг ван Бетовен“. Кончината му е настъпила след дълго и тежко боледуване.

Пендерецки е изследван два пъти за коронавирус и двата теста са били отрицателни.

Легендарният композитор щеше да бъде сред звездите в настоящия сезон на Софийската филхармония. На 11 юни той трябваше да излезе на диригентския пулт в зала „България“, за да изпълни заедно с българския оркестър своята Симфония №7 „Седемте порти на Ерусалим“ за солисти, четец, хор и оркестър.

Това нямаше да е първото гостуване на поляка у нас – Пендерецки е излизал пред родната публика преди 41 години на фестивала „Мартенски музикални дни“ в Русе, дирижирал е и в София.

Кшищов Пендерецки на сцената на зала „България“ през 1979 г. Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония

Кшищов Пендерецки оставя след себе си богато музикално наследство. Роден е през 1933 г., завършва Държавното висше музикално училище в Краков, където преподава от 1958 г., а от 1972 до 1987-а е неин ректор. Преподава в Есен (1966 – 1968) и в Йейлския университет (1973 – 1978), артистичен директор е на Краковската филхармония (1987 – 1990), на музикалния фестивал в Сан Хуан, Пуерто Рико (от 1993), както и музикален директор на Sinfonia Varsovia (от 1997).

През 1959 г. печели I, II и III награда на анонимния Конкурс за млади композитори на Съюза на полските композитори. Привлича вниманието на международната сцена през 1959-а, след като представя „Строфи“ – произведение за сопран, 10 инструмента и рецитатор, на фестивала за авангардна музика „Варшавска есен“. През 1960 г. създава „8’37““ – творба, посветена на жертвите от Хирошима, с която се утвърждава като един от водещите авангардни композитори на своето поколение. За нея получава наградата на ЮНЕСКО.

Ключова в творчеството му е „Страстта на свети Лука“, създадена през 1966 г. Произведението е създадено по поръчка от радиото в Кьолн, за да бъде изпълнено на 700-ата годишнина на катедралата в Мюнстер. Това е първото голямо произведение в кариерата на Пендерецки, което го прави най-известния съвременен композитор след Стравински.

През следващите десетилетия създава четири опери: „Дяволите от Луден“ (1969), „Изгубеният рай“ (1976 – 78), „Черната маска“ (1984 – 1986), „Крал Убу“ (1991); вокално-инструментални творби, сред които „Утреня“ и „Полски реквием“; произведения за хор, оркестър и солисти, камерни произведения. За 80-годишнината му е издадена колекция с всичките му симфонии, дирижирани от самия него.

Премиерата на „Полски реквием“ в социалистическата по онова време държава се посреща от публиката като политически манифест. Една част от произведението е посветена на жертвите от Катин – събитие, за което не се говори тогава в Полша, а Пендерецки си позволява да пише музика по тази тема. Композиторът споделя радостта си, че творбата продължава да се свири и днес – „значи не е била само политическа, а и музикална“.

Негова музика е звучала във филми като „Сиянието“ на Кубрик, „Екзорсистът“ на Фридкин, „Злокобният остров“ на Скорсезе и „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ на Войчех Йежи Хас.