Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Почина легендарната актриса Ана Карина

Лице на френската „нова вълна“ в киното, муза на Жан-Люк Годар

Ана Карина в „Жената си е жена“ (1961) - ролята, която ѝ носи наградата за най-добра актриса на „Берлинале“ - Почина легендарната актриса Ана Карина

Ана Карина в „Жената си е жена“ (1961) - ролята, която ѝ носи наградата за най-добра актриса на „Берлинале“

Голямата актриса Ана Карина, лице на френската „нова вълна“ в киното, си отиде на 79-годишна възраст. Датско-френската киноикона е починала в парижка болница след борба с рака, съобщава агентът ѝ пред АФП, цитиран от Би Би Си.

Днес френското кино осиротя. Загуби една от легендите си“, написа в Туитър френския министър на културата Франк Ристер.

Ана Карина, псевдоним на Хане Карин Байер, печели огромна популярност през 60-те като муза на режисьора Жан-Люк Годар. Привлича вниманието още като тийнейджърка, съвсем скоро след като се премества от родната си Дания в Париж. Годар я забелязва веднага и иска да ѝ даде роля в първия си и вероятно най-известен филм „До последен дъх“. Тя обаче отказва, тъй като ролята изисквала голота пред камера.

Минават няколко месеца, когато Годар ѝ предлага нова роля, поставяйки основите на плодотворното сътрудничество между двамата и изстрелвайки я до върховете на киното. През 1961 г. двамата сключват брак и след месеци Карина печели наградата за най-добра актриса на „Берлинале“ за ролята си в „Жената си е жена“ на Годар.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Двойката се развежда след 4 години, но връзката им става почти толкова иконична, колкото и филмите, които създават заедно.

Беше наистина голяма любов, но в известно отношение много изморителна за младо момиче, защото той често пътуваше – припомня си Карина пред „Вог“ в разговор от 2016 г. – Казваше, че отива да купи цигари и се връщаше 3 седмици по-късно.“

След развода им Карина успява да докаже, че успехът ѝ не се дължи на мъжа до нея. Кариерата ѝ продължава  и тя се снима във филми на Жак Ривет, Лукино Висконти, Тони Ричардсън… В началото на 70-те се осмелява да застане зад камерата и режисира „Vivre ensemble“ – история за турбулентната връзка между учител по история и свободомислеща млада жена, която завършва с домашно насилие и употреба на наркотици.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах