Почина мениджърът на Лили Иванова

„Човек може да загуби много неща през живота си и от това да произтече много болка, но такава, която остава непоправима и завинаги, е тази при загубата на най-близък приятел и човек“. Това са думи на Лили Иванова, с които се сбогува със своя приятел и мениджър Стефан Зашев. Написани са от нея във фейсбук и са отправени като че ли към небитието.

„Скъпи мой, незаменим Стефан Зашев, ти оставаш завинаги свързан с мен и моята кариера – с дълбоката следа, която остави с помощта си! Ти си жив завинаги в сърцето ми. Почивай в мир!“, пише Лили.

Зашев направи много за Лили Иванова в последните 6-7 години. Той не беше от музикалния бизнес, занимаваше се с финанси, работеше и живееше в Брюксел. Но организира концерта й в парижката зала “Олимпия” през 2009 г. За него в автобиографията си “Истината” Лили е написала следното: “Ти имаш както в живота ми, така и в сърцето ми незаменимо скъпо място… Обичам те”.

Между двамата съществуваше силно приятелство. „Нямам отговор как стана това, – казва в интервю за „Труд“ преди 5 години Зашев. – Аз съм аз, тя е тя и явно има хармония между нас. Допълваме се по някакъв начин. Основното нещо е уважението, честността и искреността във взаимоотношенията ни. Няма нищо свръхестествено в цялата работа. Човек просто си отваря душата, сърцето, всичко.

Стефан Зашев работеше във финансова институция в Белгия, отговаряше за няколко страни в Европа. Правеше и одит на чужди фирми, които са в затруднение. По думите му за Белгия заминава „по почтен начин“: „Завършил съм икономическия институт „Карл Маркс“, така се казваше Икономическият университет навремето. След като започнаха промените в България, работих 9 години в Европейската комисия, до 1999 г. След това частна банка, която се занимава най-вече с „управление на портфейла“, ми предложи пост при тях и приех. Нищо грандиозно, нищо особено.“

„Много харесвам работата на Лили Иванова, – казва Зашев. – Обичам и класическата музика. От 15 години имам абонамент за операта „Ла Моне“ в Брюксел. Това е нещо, което мога да нарека хоби или бягство от… не бих казал действителността, но е нещо, което ме вълнува. Често пътувам до Париж, до Милано, за да гледам оперни спектакли. Това ме зарежда с енергия…“

Мир на праха му!