Почина големият френски писател от Чехия Милан Кундера

Милан Кундера, авторът на „Непосилната лекота на битието“, е починал на 94-годишна възраст, предава „Ройтерс“. Кончината на писателя е настъпила вчера, 11 юли, в Париж, след дълго боледуване, посочват от Моравската библиотека, където се съхранява личната колекция на Кундера.

Роден на 1 април в чешкия град Бърно, Кундера емигрира във Франция през 1975 г., след като си навлича гнева на властите заради критиката си срещу съветската инвазия в Чехословакия от 1968-а. Така започва животът му на дисидент. След падането на Желязната завеса Кундера бе канен от различни държавници да си върне чешкото гражданство – връща си го 40 години, след като му го отнемат. Но той до последно настояваше, че е френски писател.

Творчеството му се характеризира с трудни и тежки теми, поднесени покрай лекотата на злободневната реалност. Той много рядко даваше интервюто с аргумента, че творчеството на писателите говори само по себе си.

Първият му роман „Шегата“ – портрет на комунистическия режим в Чехословакия – излиза през 1967 г. Най-разпознаваемият обаче несъмнено е „Непосилната лекота на битието“ от 1984 г. Историята представя две жени, двама мъже, куче и техния живот в Пражката пролет през 1968 г. Книгата, донесла му световна популярност, излиза на френски и е публикувана в родната му Чехия чак през 2006 г. Адаптирана е във филм, в който главните роли изпълняват Жулиет Бинош и Даниел Дей-Люис. Често се възприема, че тъкмо „Непоносимата лекота на битието“ отприщва вълната на интерес на западноевропейците към истории от Източна Европа след края на Студената война.

Кундера става с ентусиазъм член на Комунистическата партия през 1948 г., след като завършва гимназията. Две години по-късно е изключен заради „враждебно мислене и индивидуалистки наклонности“, пише „Дойче Веле“. Изгонването от партията носи последици – Кундера трябва да прекъсне следването си във Филмовата академията, където тъкмо е започнал да учи музика и литература. Дебюта си като писател прави през 1953 г. със стихосбирка, в която разглежда реалността на социализма през комунистическа перспектива. Това затопля отношенията му с партията и той отново получава членство. Не след дълго пак е изключен.

В края на 60-те раздялата му с партията става безвръзвратна. След жестокото потушаване на Пражката пролет той е обявен за персона нон грата. Губи членството си в Асоциацията на писателите през 1969 г., през 1970 г. е окончателно изключен от партията, пиесите му са свалени от репертоарите на държавните театри, книгите му са забранени, а публикуваните тиражи изтеглени от книжарниците.

През 1975 г. започва нов живот във Франция, където пише книгите си „Животът е другаде“ и „Валс на раздяла“ с ясното съзнание, че те вероятно никога няма да излязат в родината му. „Книга за смеха и забравата“ излиза през 1978 г. и тъй като вече е изгонен от страната, социалистическата власт в Чехословакия отнема гражданството му.

Миналото продължава да го преследва и през 2008 г., когато се появяват обвинения, че през 1950 г. Кундера е доносничил за член на опозицията, който по-късно е изпратен в трудов лагер. Писателят коментира обвиненията с изненада, а евентуалните му доноси не съдържат подписа му, предизвиквайки съмнения, че или обвиненията са скалъпени, или някой се е представял за Кундера, отбелязва „Дойче Веле“.

Кундера спира да говори за миналото си в Чехословакия и понякога нелегално влиза в страната, за да се види с приятели и роднини. Закъснялата справедливост идва през 2019 г., когато бившият министър председател на Чехия Андрей Бабиш върна чешкото гражданство на Кундера.