Милош Форман, режисьорът-борец с авторитаризма, който напусна родната си Чехословакия заради творческата свобода и спечели оскари за шедьоврите „Полет над кукувиче гнездо“ и „Амадеус“, е починал на 86-годишна възраст, съобщава „Холивуд Рипортър“.
Форман, известен също с екранизацията на култовия мюзикъл „Коса“ и с два биографични филма за известни противоречиви фигури в американския шоубизнес – „Народът срещу Лари Флинт“ (1996) и „Човек на Луната“ (1999), е си отишъл в петък в САЩ след кратко боледуване, според чешката информационна агенция ЧТК, която цитира съпругата му Мартина.
Режисьоръг привлича международното внимание първо с филми като „Черен Петър“ (1964), „Любовта на русокосата“ (1965) – номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, и „Балът на пожарникарите“ (1967).
Форман показа уникална чувствителност към чисто американски теми, които интерпретира през призмата на умна, сатирична чувствителност. Неговите филми обикновено привличаха по-взискателна аудитория, въпреки че той можеше да прави и мейнстрийм филми за най-широка публика.
В „Полет над кукувиче гнездо“ (1975), адаптация по романа на Кен Киси от 1962 г., Форман показва живота в психиатрична институция в Орегън. С участието на Джак Никълсън в ролята на бунтовнически настроен пациент, филмът стана сензация на оскарите, спечелвайки в петте основни категории (филм, режисьор, актьор, актриса и адаптиран сценарий).
През 1979-а Форман засне „Коса“, базиран на популярния едноименен мюзикъл. В основата на сюжета е срещата по време на Виетнамската война на новобранец от Средния Запад с група хипита в Ню Йорк – с участиета Трийт Уилямс, Джон Савидж, Бевърли Д`Анжело… Филмът бе номиниран за „Златен глобус“ и през 80-те бе много популярен сред младите хора в България.
„Амадеус“ (1984), с Том Хълси в ролята на Волфганг Амадеус Моцарт, бе оценен с 11 номинации за „Оскар“, от които спечели 8, включително за най-добър филм и режисьор.
В интервю от 2002 г. Форман разказва за приемането на покана да види пиеса в Лондон, без да знае, че това е първото публично изпълнение на пиесата „Амадеус“ на Питър Шафър.
„Бях свикнал да гледам руски и чешки филми за композитори и те бяха най-скучните филми — казва той. — Комунистите обичат да правят филми за композиторите, защото те правят музика и не говорят подривни неща.
Стоях си в театъра и очаквах да заспя и изведнъж се оказа, че съм попаднал на чудесна драма, която щеше да е чудесна дори и без Моцарт и Салиери. Гледах като прикован на седалката си. Веднага след спектакъла се запознах с Питър Шафър и му казах, че ако някога обмисля възможността за филм по пиесата, аз съм силно заинтересуван.“
Форман, по това време вече американски гражданин, снима „Амадеус“ почти изцяло в Чехия.
Режисьорът печели третата си и последна номинация за „Оскар“ за „Народът срещу Лари Флинт“ (1996), драма за основателя на списание „Хъстлър“, посветен на свободата на изразяване. А „Човек на луната“ (1999) е опит да разкаже за измъчената комедийна креативност на Анди Кауфман.
Роден като Ян Томас Форман на 18 февруари 1932 г. в Часлав, близо до Прага, той е най-младият от тримата братя в семейството. Родителите му загиват в Аушвиц и той прекарва голяма част от детството си в интернат за сираци от войната.
В началото на 50-те години се записва в новооснования към Пражкия университет филмов институт, който се оказва полезно място за талантливи младежи, създали няколко години по-късна Златната ера на чешкото кино. След като завършва, Форман режисира редица къси документални филми, сред които Audition (1964), следван от „Черен Петър“ и „Любовта на русокосата“ – два автобиографични филма, с действие в малки чешки градове.
„Когато започнахме да правим нашите филми, те наистина бяха чешки филми за чешкото общество и малките чехи – и кой се интересува от малките чешки? — разказва Форман в интервю за „Лос Анджелис Таймс“. — Затова беше удовлетворяващо да разберем, че има хора и в други страни, които реагираха на нашите филми.“
Чувството му за хумор и отрицателното му отношение към властта проличават отчетливо в неговия следващ филм – „Балът на пожарникарите“ — леко прикрита критика на бюрокрацията в Чехословакия. Това не се харесва на политиците и филмът е забранен след съветската инвазия през август 1968 г.
По това време Форман е в Париж, където преговаря за „Излитане“ – американски филм за конфликта между поколенията. Родината му е окупирана от армиите на Варшавския договор под командването на СССР и той решава да емигрира в Ню Йорк.
„Излитане“ (1971) с Лин Карлин, Бък Хенри, Айк и Тина Търнър, Карли Симон и Кати Бейтс е финансова катастрофа, но Форман си спечелва ентусиазирана, контракултурна аудитория, особено в университетските кампуси. Сред колежаните, които се възхищават на работата му, е Майкъл Дъглас, който години по-късно го кани за реализацията на дълго мечтания си проект „Полет над кукувиче гнездо“. (След време Форман научава, че бащата на Майкъл, Кърк Дъглас, му е изпратил предложение да направи филма още през 60-те, но вероятно то е било конфискувано от чехословашките тайни служби.)
През 1975-а Форман става американски гражданин, а след успеха на „Коса“, през 1981-а екранизира и романа на Е. Л. Доктъроу „Рагтайм“, който получава 8 номинации за „Оскар“, но не печели нито един. Последният му филм е „Призраците на Гоя“.
Милош Форман бе преподавател в кинофакултета на Колумбийския университет, а в средата на 90-те написа автобиографията „Повратна точка“, издадена и у нас. С третата си съпруга Мартина Зборилова (заедно са от 1999 г.) имат синове близнаци, кръстени Андрю и Джеймс – на Анди Кауфман и Джим Кери, който играе откачения комедиант в „Човек на Луната“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение