Мими Райнхард, жената, която създава списъка на Шиндлер в концентрационен лагер край Краков, Полша, е починала на 107 години в Израел, съобщава „Вашингтон поуст“. Тя записва имената на над хиляда евреи – включително своето собствено и на двама приятели – в списък на еврейските затворници, които работят във фабрики на индустриалиста Оскар Шиндлер, спасявайки живота им. Документът ще остане в историята като „списъкът на Шиндлер“.
Точната дата и причината за смъртта ѝ не се съобщават, жената живее в покрайнините на Тел Авив от 2007 г. Родена е като Кармен Копел през 1915 г. Учи чужди езици и литература във Виенския университет. През 1936 г. – вече омъжена – живее в Краков. През 1939 г. ражда син, но след началото на войната е принудена тайно да го прати при близки в Унгария. Тя и съпругът ѝ са арестувани и затворени в еврейското гето в Краков. Мъжът ѝ умира при опит да избяга, а тя е пратена в лагера „Плашов“.
През 1944 г. все още е затворничка, но благодарение на перфектните си познания по немски и умението си да стенографира, тя е допусната да работи в офисите на лагера. Създаването на списъка е сред възложените ѝ задачи, което по-късно ще се окаже спасителен пояс за всички, чиито имена са въведени в документа от нея.
След края на Втората световна война Райнхард започва работа като секретарка на Шиндлер. По време на войната той е член на нацистката партия, но често влиза в спорове с властите в опитите си да спаси еврейските си служители от изпращане в лагерите на смъртта. През 1944 г. Червената армия на Русия се придвижва към Краков, нацистите се оттеглят и решават да изпратят много еврейски затворници от концентрационния лагер „Плашов“ – където е и Райнхард – до „Аушвиц“, където смъртта е почти сигурна. Шиндлер убеждава германските служители, че еврейските работници в неговата фабрика близо до Краков трябва да бъдат преместени в друг лагер на територията на Чехословакия, защото твърди, че са необходими за производството на боеприпаси. Райнхард е сред затворниците, които се качват на влак за пътуването през октомври 1944 г.
„За нас това беше риск – казва Райнхард в интервю през 2007 г. – Да заминем с Шиндлер не ни даваше никаква гаранция, не вярвахме, че той ще успее да ни спаси. Просто ни караха към различен лагер. Кой да знае какво ще се случи там? Доверихме му се, защото му вярвахме.“
По пътя към Чехословия влакът със затворници от „Плашов“ прави двуседмична спирка в Аушвиц. Сцените се запечатват в съзнанието на Райнхард като „извадени от „Ад“ на Данте“.
„Бях сигурна, че това ще бъде краят ни“, казва тя, цитирана от „Вашингтон поуст“.
Шиндлер стига дотам да заплаши немски офицери, че ще ги предаде на властите за „подкопаване на военните действия“, ако не позволят на влака с еврейските му служители да достигне Чехословакия. Веднъж излезли извън Полша, Шиндлер захранва нацистката власт с фалшиви доклади за работата във фабриката си – до края на войната през май 1945 г. там се произвежда само един вагон с боеприпаси. Когато лагерът е освободен, става ясно, че Шиндлер е успял да спаси 1100 души.
Индустриалистът умира в бедност през 1974 г. Историята му добива популярност през 1982 г. с романа „Списъкът на Шиндлер“ на Томас Кинийли. През 1993 г. излиза едноименният филм на Стивън Спилбърг, но Райнхард отказва да го гледа няколко години:
„Спомените бяха твърде пресни. Не можех. Не исках да преживявам това отново. Шиндлер не беше ангел, знаехме че е есесовец, и то от най-висшите рангове. Той пиеше заедно с тях вечер, но явно не е издържал да гледа това, което ни причиняват. Това, което аз видях, бе мъж, който непрекъснато рискува живота си“.
След войната Райнхард прибира сина си от Унгария и заедно заминават да живеят в Мароко. Тя се жени повторно и ражда дъщеря. През 1957 г. се премества в Ню Йорк, където живее в продължение на 50 години. След смъртта на втория си съпруг и на дъщеря си, тя заживява в Израел, където синът ѝ работи като професор по социология.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение