Американският музикант и поет Сиксто Родригес почина на 81-годишна възраст. Името му не означава почти нищо за хората в неговата родна държава, нито за почитателите на музиката в Европа. Въпреки това Родригес е бил изключителна звезда, за което самият той не е бил наясно в продължение на тридесет години, разказва Би Би Си.
Родригес е роден в Детройт в семейство на емигранти от Мексико. Започва да се занимава с музика през 1967 г., като става част от активно развиваща се контракултура и пише песни с ярки метафори и жлъчни коментари за американския начин на живот. През 1970 и 1971 г. Родригес издава два албума – „Cold Fact“ и „Coming From Reality“, които нямат никакъв търговски успех в САЩ и звукозаписната компания прекратява договора си с него.
Само че двата албума стигат до другия край на света и придобиват култов статус в две много различни държави – в Австралия и в ЮАР. Неговите композиции присъстват много често в радиоефира на двете страни и се продават в големи тиражи.
За популярността на Родригес в ЮАР помагат пиратските копия на албума му „Cold Fact“. За много от младите хора в страната те се превръщат в неофициален химн на движението срещу апартейда, а Родригес се ползва със статут на звезда от ранга на Боб Дилън и Джими Хендрикс.
В края на 70-те години на ХХ век правителството на ЮАР забранява излъчване в ефира на най-известната песен на Родригес „Sugar Man“, защото открива в нея намеци за употреба на наркотици. Често властите дори специално драскат виниловите плочи с тази песен, за да не могат радиостанциите да ги използват. Всичко това само утвърждава култовия статут на Родригес.
Междувременно австралийските и южноафриканските фенове на музиканта не знаят нищо за съдбата му. Повечето от тях вярват, че Родригес се е самоубил на сцената през 70-те.
А през това време Сиксто Родригес живее тих и кротък живот, почти забравил музикалната си кариера. През 1976 г. купува за 50 долара (по днешни цени – около 270 долара) полуразрушена къща в Детройт и работи като строител и общ работник.
Всичко се променя с появата на интернет. През 1997 г. по-голямата дъщеря на Родригес – Ива, попада на сайт, посветен на баща ù. Когато певецът научава за необичайната си популярност в ЮАР, той се свързва с феновете си там и скоро заминава на гастроли. Посрещат го хиляди зрители на най-големите концертни терени в страната. Заминава и на гастроли в Австралия.
През 2012 г. го чака още една вълна от слава – този път по целия свят. Той става главен герой на документалния филм на Малик Бенджелул „В търсене на Захарния човек“. Филмът получава „Оскар“ и Родригес тръгва на турнета в много държави, участва дори във фестивала в Гластънбъри.
През 2012 г. Бенджелул разказва в интервю пред американска радиостанция за популярността на Родригес в ЮАР:
„Никой не знае как точно албумът му попада там, но той го превръща в такава звезда, каквато е и Джими Хендрикс, при това го смятат за също толкова мъртъв. Всички знаят песните му и всички знаят, че Родригес отдавна не е жив“.
Южноафриканският музикант Дейвид Скот коментира смъртта на музиканта, който не знаел, че е звезда, с думите:
„В САЩ той е живял в неизвестност, но беше много популярен тук, в ЮАР, и не знаеше за това. Никога повече няма да видим нещо подобно“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение