Почина Никола Радев, за когото литературата очовечава света

Почина Никола Радев, автор на „Когато Господ ходеше по земята“. Писателят, за когото литературата не оправя света, но го очовечава.

Никола Радев е роден през 1940 г. в с. Левски, Варненско. Завършил е литературния институт „Максим Горки” в Москва. Служил е във Военноморския флот и в Параходство „Български морски флот” като първи помощник капитан и е плавал седем години по всички кътчета на Световния океан. Работил е като журналист и книгоиздател – десет години е бил директор на „Профиздат” и осем на „Земя”.

От 1999 г. до 2003 г. е председател на Съюза на българските писатели. Автор е на 14 книги в 29 издания – „Седмото весло”, „Седем ключа на вода” „Залезът на морските вълци”, „Когато Господ ходеше по земята” и др. Книгите му са преведеждани на немски, руски и унгарски. Носител е на Международната литературна награда „Михаил Шолохов” (Русия), на националните награди „Людмил Стоянов“ и „Станислав Сивриев“, както и на Голямата литературна награда „Варна“.

„Животът ми мина сред книгите, със Словото, дадено ни от Бога – казва в интервю пред „Стандарт“ неотдавна Радев. – Винаги ме е поразявало това: Четеш книга, писана преди 50-100 години. Преди пет века. Писана на другия край на света, на чужд, рядък език. Тя те разсмива или натъжава, чуждата мъка в нея става и твоя, събужда състрадание, неусетно отронваш сълза, буца засяда в гърлото и гняв се надига в теб, ражда жаждата да се бориш, да защитиш слабия и унизения, да опазиш устоите на собствения си живот. Как става това? Как бариерите на времето и пространството, на езика чрез превода, изчезват и през тях се пренася човешкото благородство? Как словото отпреди много-много години ти действа така, че онова, което е описано, като че ли става сега пред теб? В какво е магията: писателят да закодира върху белия празен лист някаква особена енергия и мъртвият лист да я акумулира завинаги – и независимо от времето и пространството при досега с човека тя отново да започва да излъчва енергия? Колкото по-слънчева е тя, толкова нейният автор е бил по-талантлив…

А иначе животът е стар, проблемите му са вечни любов и омраза, раждане и смърт, борба за хляба и за душата. Това е. Променяме се ние, променя се отношението към тези проблеми. Литературата не може да оправи света, но тя го очовечава!“