Почина писателят Антон Дончев

На 92 години днес почина писателят Антон Дончев, съобщи Би Ти Ви. Авторът на „Време разделно” си е отишъл от сърдечно заболяване в реанимацията на Военно-медицинска академия.

Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва право през 1953 г. и известно време заема поста на съдия във Велико Търново. По-късно напуска професията, за да се отдаде на писане. Първите си стихове пише още като ученик, тогава написва и два романа. Първият му публикуван роман е в съавторство с Димитър Мантов – „Пробуждане“ (1956). Първата му самостоятелна книга е „Сказание за времето на Самуила“ (1961) и още с нея получава Голямата награда на Съюза на българските писатели.

Три години по-късно пише своя най-известен роман „Време разделно“, който според собствените му твърдения е написан за 41 дни в Родопите. И до днес не стихват противоречията, свързани с тази книга, за която се твърди, че е поръчана от властта, за да засили антитурската патриотична линия, водена по онова време от социалистическата държава. „Време разделно“ е преведена на повече от 25 езика и е екранизирана от режисьора акад. Людмил Стайков.

Сред другите му исторически епоси са „Калоян“ (1963), „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1968 – 1992), „Девет лица на човека“ (1989). За романа си „Странният рицар на свещената книга“ (1998) получава международната литературна награда „Балканика“.

Сценарист е на седем български филма – „Време разделно“, „Завръщане от Рим“, „Изгори, за да светиш“ и др.

Нееднократно е номиниран за Нобелова награда. Носител е на орден „Стара планина“ първа степен, орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, държавната награда „Паисий Хилендарски“ и Националната литературна награда „Йордан Йовков“.

Служебният министър на културата Велислав Минеков сподели съболезнованията си в социалните мрежи:

„С голяма тъга научих, че един от старейшините на българската култура е приключил своя земен път и мъдрото му слово остава да ни напътства от книгите. Академик Антон Дончев написа „Време разделно“ и си тръгва от нас в разделно време, но неговото послание бе винаги послание за обединение. Благодарим за уроците по българщина, учителю! Зная, че и следващият един век няма да ни стигне да прозрем в мъдростта на думите ти, но съм спокоен, че ги има завинаги в съкровищницата на българската и на световната култура!

Дълбок поклон!“

Вижте още: ЗА АНТОН ДОНЧЕВ, ТЕФТЕРЧЕТО С ПЪРВИТЕ ЗАПИСКИ ЗА „ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО“ И ЕДНО ПИСМО ДО ТОДОР ЖИВКОВ