Почина писателят Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“ и „4321“

Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“ и „4321“, почина на 77-годишна възраст от рак на белия дроб, съобщава „Гардиън“.

Остър е автор на 34 романа, които създават „една от най-отличителните линии в съвременната литература“, пише критикът Майкъл Дирда през 2008 г.

Според писателката Джойс Карол Оутс, неговата проза е „силно стилизирана, странно загадъчна постмодернистична фантастика, в която разказвачите рядко са ненадеждни и основата на сюжета непрекъснато се променя“.

Неговите истории често играят с темите за съвпаденията, случайността и съдбата, казват от „Гардиън“. Много от неговите герои са писатели и работата му е авторефлексивна.

Пол Остър е роден в Нюарк, Ню Джърси, през 1947 г. Според самия него, писателският му живот започва на осемгодишна възраст, когато пропуска да получи автограф от своя бейзболен герой Уили Мейс, защото нито той, нито родителите му са имали молив. Оттогава той носи молив навсякъде.

„Ако има молив в джоба ви, има голям шанс един ден да се почувствате изкушени да го използвате“, пише той в есе от 1995 г.

Докато се разхождал по време на летен лагер на 14 години, Остър станал свидетел как едно момче на сантиметри от него било ударено от мълния и умряло мигновено – събитие, което според него „абсолютно променило“ живота му и за което мислел „всеки ден“. Случайността се превръща в повтаряща се тема в неговата белетристика.

Остър учи в Колумбийския университет, преди да се премести в Париж в началото на 70-те години на миналия век, където работи различни неща и живее с приятелката си писателката Лидия Дейвис. През 1974 г. двамата се завръщат в САЩ и сключват брак. През 1977 г. се ражда синът им Даниел, малко след което двойката се разделя.

През януари 1979 г. бащата на Остър, Самуел, умира и събитието посява семето на първите мемоари на писателя „Изобретяване на самотата“, публикувани през 1982 г. В тях Остър разкрива, че дядо му по бащина линия е бил застрелян и убит от баба си, която е оправдана поради невменяемост.

„Едно момче не може да преживее подобно нещо, без да бъде засегнато от него, когато стане мъж“, пише Остър.

Пробивът на Остър идва с публикуването на „Град от стъкло“ през 1985 г., първият роман от неговата „Нюйоркска трилогия“.

Остър публикува редовно през 80-те, 90-те и в началото на века, като написва повече от дузина романи, включително „Лунен дворец“ (1989), „Музика на случайността“ (1990), „Книга на илюзиите“ (2002) и „Нощта на оракула“ (2003). Пише и сценарии за киното.

През 1981 г. Остър се запознава с писателката Сири Хуствед и двамата се женят след година. През 1987 г. се ражда дъщеря им Софи, която по-късно става певица и актриса. Романът на Остър от 1992 г. „Левиатан“, разказващ за мъж, който случайно се взривява, включва героиня на име Айрис Веган, която е образ от първия роман на Хуствед, „Завързаните очи“.

Остър е по-известен в Европа, отколкото в родните си Съединени щати, твърдят от „Гардиън“. През 2006 г. получава испанската награда за литература „Принцът на Астурия“, а през 1993 г. получава Prix Médicis Étranger за „Левиатан“.