Почина пловдивската поетеса София Несторова

Внезапно си отиде пловдивската поетеса, редактор и културен мениджър София Несторова. Смъртта ѝ предизвика вълна от тъга сред хората, с които е работила, сред всички, които са я познавали.

София Несторова е родена на 6 октомври 1955 г. в Казанлък. От 1962 г. живее в Пловдив. През 1978 г. завършва Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1978 до 1996 г. работи като специалист „Културна дейност“ в Управление „Старинен Пловдив“, а от 1996 до 2003 г. – за една година основава и ръководи Галерия „Стръмна“ в Стария град, сътрудничи в Бюро преводи, пише за издателства и вестници. От 2003 г. е редактор и коректор в изд. „Жанет 45“. Превежда от чешки и руски език.

Автор е на стихосбирките „Целувам камъка“ (1983-а, Национална награда за поезия „Димчо Дебелянов“), „Озонова наркоза“ (1994-а, Национална награда за поезия „Иван Николов“), „Избрах“ (2005). Нейни стихове са включени в няколко поетични антологии. Скоро предстои да излезе последната ѝ, четвърта стихосбирка „Сърдечен арест“.

Неизброими са книгите и ръкописите, върху които е работила като редактор.

Редица български писатели и поети изразиха скръбта си за нейната кончина.

Георги Господинов:

„Соня Несторова си е отишла. Светла памет…”.

Мария Донева:

„Мила Соня, никога няма да те забравя”.

Румен Леонидов:

„Страшният сън дойде, Соня ни напусна без предупреждение! Господи, спаси Душата ѝ!”.

Росен Карамфилов:

„Бучка ми заседна в гърлото. Млъквам. Поклон, Соня! Целувам ти ръка! Предай на татко, че го обичам”.

Нери Терзиева:

„Голямата поетеса София Несторова… Отлетяла си е внезапно… Поклон…”.

Празник на поезията
София НЕСТОРОВА

Комплименти, звън на чаши…
(Само да не се разплача!)
Тези тлъсти, мазни мутри,
дето днес ме величаят,
с мене ще закусят утре –
сладка клюкичка към чая.
И добре, че съм за кратко –
тръгнала съм към Небето.
Там отдавна чака татко
да се прибере детето.