Почина поетът дисидент Петър Манолов

Поетът Петър Манолов (р. 1939) е починал в събота, съобщава БГНЕС. Един от малцината истински дисиденти от времето преди 10 ноември 1989-а, неизкушил се да влезе в политиката, в началото на новия век той заяви: „Отложен за известно време, източно-европейският подем предстои“.

Името на Петър Манолов нашумява в началото на 1988 г., когато заедно с Илия Минев учредява Независимото дружество за защита правата на човека и става негов секретар. В началото на 1989-а е арестуван и обявява гладна стачка, отразявана от радио „Свободна Европа“ и други чужди медии.

През февруари 1989-а по разпореждане на ЦК на БКП в цялата страна се провеждат открити партийни събрания с обсъждане и заклеймяване на поезията на Петър Манолов. В защита на преследвания поет се изправят фигури като Кърт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън, Рене Таверние. В България защитниците му не са много, най-сериозно за него се застъпва Блага Димитрова.

На 20 май 1989 г. Петър Манолов и семейството му са екстрадирани от страната и заживяват в Париж. В емиграция поетът-дисидент участва в колоквиумите „Свободата на Духа“ (юни 1989, Париж) и „Проблемите на малцинствата“ (март 1990, Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността“) се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ“. Сътрудничи на сп. „Континент“, в. „La Pensée Russe“, Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл.

Завръща се у нас през 1991 г., когато е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели. В периода 1997-2002 е начело на издателство „Народна култура“, откъдето е уволнен по време на управлението на Симеон Сакскобурготски. Тогава в интервю той заявява:

„Източноевропейското човечество беше назряло за духовен подем, но го подмениха. Върхушките се договориха за подмяна на руския болшевизъм с американски. Източно-европейският духовен подем бе спънат. Отложен за известно време, той предстои. Това, че вместо златни звезди връз гърдите на колхозничките започнаха да показват надути силиконови цици, не отлага този подем. Т.е., не се вписах в досегашните деструктивни политически реалности, но идва здраво време.“

Петър Манолов има зад гърба си шест стихосбирки – „Докато стана пясък“ (1980), „Весене“ (1982), „Две поеми“ (1990), „Кръгова отбрана“ (1991), „Епиметей“ (1993) и „Кодни думи“ (2011).