Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Почина поетът Петър Анастасов

Петър Анастасов (1942-2023). Снимка: Изд. „Жанет 45“ - Почина поетът Петър Анастасов

Петър Анастасов (1942-2023). Снимка: Изд. „Жанет 45“

Отиде си поетът, възпял Пловдив и останал в паметта на хората като автор на много обичани стихове и пиеси. На 80 години почина Петър Анастасов, смъртта му е настъпила на 7 юни, съобщиха негови близки.

Петър Анастасов е роден е на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково. Завършва прогимназията в родното си село, а след това руска гимназия в София. Учи българска филология в Софийския университет. Известно време е главен редактор на в. „Комсомолска искра“ и дългогодишен директор на издателство „Христо Г. Данов“ в най-силните времена на бившето държавно издателство. Работил е като главен редактор на издателство „Христо Ботев“ и директор на издателство „Български писател“.

Автор е на книгите „Зимна нежност“, „Тройно огледало“, „Площад на хълма“, „Както те обичам“, „Единствено безсмъртие любов“, „40 стихотворения“, „Този черен бял свят“, „Хубава и проклета си“, „Избрано“ в 2 тома.

Пише пиесите „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“.

По негов сценарий е заснет филмът „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“.

Носител е на награда за поезия на Съюза на българските писатели за стихосбирката „Както те обичам“, националната награда за поезия „Пеньо Пенев“, наградата „Пловдив“ за цялостно творчество, „Орфеев венец“ за поезия на Литературните празници „Пловдив чете“.

***

Както те обичам и в съня ти влизам
с времето, което между нас тече,
ще ми скъсаш копче, в бялата ми риза
ще запее тънко влюбено щурче.

Както те обичам и щурчето пее
в космоса на моя милостив таван,
ще пропука съчка и ще остареем,
без да знаем с тебе за това.

Както те обичам и подобно спазъм
старостта ни праща своя стар сигнал,
ще умрем за малко, но ще се запазим
в тоя свят каквито бог ни е създал.

Както те обичам, може би се вричам
на звезда, която свършва своя ход.
Може би умирам, както те обичам,
но смъртта е също форма на живот.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)

Време усукано