Шведският поет и нобелов лауреат Тумас Транстрьомер е починал на 83-годишна възраст, съобщиха издателите му в родината в петък. Майсторът на метафората и един от най-значимите скандинавски поети от времето след Втората Световна война си е отишъл в четвъртък след кратко боледуване.
Транстрьомер е превеждан на повече от 60 езика и поети из цяла Европа, Близкия изток и Америките са признавали влиянието му върху собственото им творчество. През 2011 г. шведът стана Нобелов лауреат за литература.
Транстрьомер е роден в Стокхолм на 15 април 1931 г., а творчеството му, макар и не внушително като обем, е с всепризната значимост освен за шведската, и за световната поезия. Освен на стихотворения, той е автор на научно-психологически текстове, на философска есеистика, а освен това е преводач на поезия от няколко езика, главно от английски.
През 2013 г. на български език бе издадена книгата „Голямата загадка“ – плод на колективния труд на няколко преводачи – Вера Ганчева, Живка Колева, Мария Змийчарова, Любомир Гиздов, Адриана Дерменджиева, Северин Василев. Сборникът съдържа произведения на Транстрьомер от всички етапи на неговия път и е най-пълното му представяне досега на български език. Преди това у нас са издадени две стихосбирки – „Есенен архипелаг“ (1981) и „Въздушна поща“ (2002).
Вера Ганчева пише за поета в предговора към „Голямата загадка“: „С пълно основание наричат Тумас Транстрьомер майстор на метафората. Той владее суверенно този изящен инструмент на поезията, излят от най-благороден метал, съумявайки да я използва не просто като тропа, като широко употребявано изразно средство, но и като способ да се придаде на уж обикновеното, на невзрачно сивото опалесциращата аура на иносказанието. В това отношение има твърде малко съперници сред съвременните поети и надали е случайно признанието на Йосиф Бродски (1940-1996), също нобелист впрочем, че шведът е не само един от неговите любими творци, а и най-тачен учител именно по създаване и употреба на метафори. Транстрьомер притежава рядката и сложна дарба да постига синтез на конкретно и абстрактно, на делнично и сублимно, на вечност и миг, на обективна реалност и онова субективно изживяване, при което читателят се спуска в самите недра на битието, до нулевата точка, от която започва всичко, и получава шанса да се докосне до съществуването, своето собствено и на другите, със сетивна близост и интимност, тъй както дланта обгръща стоплен от слънцето камък“.
Камъните
(Превод: Вера Ганчева)
Чувам как камъните, които сме хвърляли,
падат прозрачни през годините. В долината
се стрелкат обърканите деяния
на мига и кацат с грак от дърво на дърво, замлъкват
във въздух, по-разреден от този на настоящето,
реят се като лястовици от връх
на връх, догдето
стигнат най-горните плата
по границата с битието. Оттам
всички наши постъпки падат
прозрачни,
но не към дъно някакво,
а към нас самите.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение