Хърватският писател Предраг Матвеевич почина на 85 години. Авторът на „Средиземноморски молитвеник” беше руснак, украинец, югославянин, босненец, хърватин и винаги човек на широките хоризонти. Напусна ни истински европейски интелектуалец от старата школа.
Роден в Мостар през 1932 г., писателят споделяше хуманизма на Иво Андрич, любовта към слънцето и епическия разказ на Миленко Йергович и подвеждащия енциклопедизъм на Милорад Павич. Родният му град първоначално е бил част от Кралството на сърби, хървати и словенци, а днес попада в Босна и Херцеговина, но той беше по-скоро хърватски, при това далматински автор. Ако си припомним лекциите на проф. Матанов за Западните Балкани, тамошният живот тече в постоянната опозиция между Адриатическо море и Динтарските планини: за един босненец или хърватин има значение дали гледа повече към водните простори и към отсрещна Италия, или към родните хълмове. Предраг Матвеевич беше човек на Юга и Запада, на лимоните и каменистите плажове. Ако го приемем за хърватски автор, то той не беше славонец, а далматинец, очакващ корабите да се завърнат.
Предраг Матвеевич беше популярен в Италия вероятно заради този свой стремеж към Средиземноморието. У нас е известен най-вече с великолепния си „Средиземноморски молитвеник” (издание на „Колибри” от 2009 г. в превод на Жела Георгиева). Книгата можеше да послужи като емоционално въведение в огромната двутомна енциклопедия на крайморския свят от Фернан Бродел.
За морето, непостоянството и привлекателния му блясък Матвеевич разказваше със страст като тази на Казандзакис. Историята на пристанищата, митниците и нововъведенията в дизайна на венецианските и дубровнишките галери се превръщаше чрез прозата му в разказ за съвсем други неща: за вятър, скърцащи въжета, мирис на сол и товари от пшеница, зехтин, желязо, катран и вино.
Някои от другите му произведения (за съжаление, все още непревеждани у нас) са: „Писма от една друга Европа. Културна и политическа панорама на Централна и Източна Европа”, „За европейските идентичности”, „Средиземноморието и Европа”, „Сараево”, „Бивша Югославия. Дневник на една война” (или „Писма от Югославия”; заглавието обиграва писмата от Понта на изгнаника Овидий), „Един изолиран свят: Религии, идентичности, идеологии и нации в едната и в другата Европа”, „Венецианският залив”, „Огледало на Средиземноморието”. Темите на Матвеевич бяха изгнанието, възможността и невъзможността за завръщане, крехкостта на съвместното съществуване… и винаги морето. Той твърдеше че описва „геопоетиката” на крайбрежните страни. От особен интерес за българска публика би бил превод на книгата му „По Дунава”.
Предраг Матвеевич е носител на наградите „Малапарте” за 1991 (Италия), европейската награда „Стрега” за 2003 и отличието за най-добра чуждестранна книга на Париж за 1993. Той беше и кавалер на френския Орден на Почетния легион, на Ордена за изкуства и литература на Испания и командор на Ордена на звездата на италианската солидарност.
От 1991 до 1994 г. писателят живееше като емигрант във Франция, а в 1994-2008 и в Италия. Последните си години Матвеевич прекара в Хърватска.
Из „Средиземноморски молитвеник”
Остатъците от някогашните морета понякога се намират край днешните. Панонското море например е миело вътрешността на европейския континент. Особеностите на почвата на тези места смущават изследователите и любознателните: вкаменени водорасли, треви или риби, миди, слоеве сол или пясък, фосили вълнуват въображението и дават повод за блянове. По онова, което е останало от тях, може да се предположи, че и бившите морета са имали своите заливи и брегове, може би и пристанища и кейове по тях. За някои континентални градове на Европа се твърди, че въпреки всичко са средиземноморски: Залцбург по време на музикалните тържества, старата Прага в началото на есента или пък, ако отидем по-нататък, дори Петроград със своите бели и будни нощи, макар да е на Балтика. „Синята пустиня“ в Турция, южно от Анкара и северно от Кониа, също така е била море, то е оставило на пясъка след себе си солени следи. В Тунис, недалеч от Хамамет, част от пустинята е също солена. Това отново ни навежда на мисълта за границите на Средиземно море.
Самотата и тишината на острова подхранват въображението и ума. Един от първите владетели от династията на Птолемеите, наречен Филаделфио, събира на Фарос седемдесет равини, наречени септагинти, произхождащи от дванадесет израелски племена. Откъсва ги за седемдесет и два дни от света и живота, за да могат на спокойствие на преведат Йерусалимската Библия от еврейския оригинал на гръцки език. Това става преди споменатото островче да се свърже с пристанището на Александрия и на него да бъде построен големият фар – едно от чудесата на света. Учените равини се трудят денем и нощем, за да бъде преводът им верен на Закона, в съответствие с масората. Котловините на острова са били по-подходящи за тази работа отколкото залите на бъдещата Александрийска библиотека, гордостта на Средиземноморието.
По тържищата на Средиземноморието невинаги и не във всичко продажбата е била най-важното нещо, понякога страстта към търгуване е била по-важна от самата търговия. В Леванта на специални сергии са предлагали мирта и кимион, тамян, ладан и сена. Около тях непрекъснато се е носело ухание. Мнозина са вярвали, че то никога няма да престане, на някои места като че ли и до ден-днешен трае. Миризливите билки, течности, мазила са били използвани при жертвени и религиозни обреди, за грижи за тялото и при плътска любов. Подправките са били превозвани с кораби и пренасяни с кервани, най-често от изток на запад и от юг север: пипер, канела, ванилия, шафран, карамфил, анасон, цвят от мускус и еньовче, риган, майорана, исиот, в по-ново време и индийско къри – не е лесно да се изброи всичко.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение