Жан-Люк Годар, емблема на т. нар. „нова вълна“ в киното, е починал на 91-годишна възраст, съобщава френският вестник „Libération“. Прочут с политическите послания в продукциите си, стигащи понякога дори до радикализъм, Годар бе сред най-големите режисьори на нашето време, оставил филми като „До последен дъх“, „Презрение“ и „Лудият Пиеро“.
Звездата на Годар изгрява през 60-те, отличава се с на пръв поглед импровизиран стил на снимане. В последните години кариерата му се радваше на неочакван ренесанс с продукции като „Социализъм“ (Film Socialisme) и „Сбогом на езика“ (Goodbye to Language).
Роден в Париж през 1930 г., Годар израства и учи в Нион край Женевското езеро в Швейцария. След като завършва образованието си там, той се връща във френската столица през 1949 г. и открива клубовете на парижките киномани, които процъфтяват в годините след Втората световна война. Тъкмо тези сбирки на млади интелектуалци, в които дружат критикът Андре Базен и бъдещите режисьори Франсоа Трюфо, Клод Шаброл и Жак Ривет, по-късно се превръщат в люлката на френската нова вълна.
Първоначално Годар започва да се занимава с филмова критика, но в края на 50-те се пробва зад камера с поредица от късометражни филми. За дебютния си пълнометражен филм Годар използва отхвърлена идея на Трюфо за дребен престъпник и приятелката му, като доразвива историята. Снимките протичат през 1959 г. на парижките улици и година по-късно е премиерата на „До последен дъх“ – филмът, който превръща не само Годар в звезда, но и актьора в главната роля Жан-Пол Белмондо.
60-те са златният век на режисьора, един след друг излизат „Малкият войник“, мюзикълът „Жената си е жена“, където среща бъдещата си съпруга Анна Карина, „Презрението“, „Алфавил“ и други.
През 1965 г. името на Годар вече категорично се свързва с революционната политика на епохата – пристрастие, което личи и в продукциите му. Той основава филмовия колектив „Дзига Вертов“, който през 1968 г. допринася за ранното закриване на филмовия фестивал в Кан в знак на съпричастност към студентските протести в Париж против капитализма, прекаленото консуматорство и вмешателството на САЩ в политиките на страни от Европа.
С напредването на 70-те политическите възгледи на Годар започват да губят сила, с това намалява и влиянието на творчеството му. Макар и режисьорът да не спира да работи, за голямото му завръщане се счита „Ода за любовта“ от 2001 г., селектиран за филмовия фестивал в Кан. През 2011 година получава „Оскар“ за цялостно творчество.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение