Почина Сейджи Озава, един от великите диригенти на нашето време

Сейджи Озава, японският диригент, чието име се свързва най-вече с Бостънския симфоничен оркестър, е починал на 88-годишна възраст, съобщават от мениджмънта му. Маестрото си е отишъл в дома си в Токио вследствие на сърдечна недостатъчност, посочва „Класик ФМ“.

Кариерата на диригента се свързва с няколко американски симфонични оркестри, но значителна част от живота му преминава в Бостънския симфоничен оркестър, където е музикален директор от 1973-а до 2002 г. Неговите 29 години на тази позиция го превръщат в най-дългогодишния музикален директор в 150-годишната история на оркестъра.

Роден на 1 септември 1935 г. в град Шънян (днес в Китай, в миналото окупиран от японците и известен като Мукден), Озава се обучава за пианист и проявява особен афинитет към произведенията на Йохан Себастиан Бах. Кариерата му на пианист обаче претърпява злощастен край, когато през 1950 г. Озава чупи два пръста в ръгби мач. Обезсърчен, той решава все пак да се отдаде на музиката, но този път като диригент.

Следват поредица от първи места на престижни конкурси, които му носят признание, и Озава започва обучение при Херберт фон Караян. Забелязан е от Ленард Бърнстейн, който му дава позицията на асистент диригент на Нюйоркската филхармония.

Световната популярност идва през 1973 г., когато е назначен за музикален директор на Бостънския симфоничен оркестър. За работата си с него Озава получава две награди „Еми“ (носител е и на две награди „Грами“) и остава тясно свързан с тях като обучител и администратор дори и след оттеглянето си през 2002 г.

След това диригентът започва работа с оркестъра на Виенската държавна опера, с които работи до 2010 г. През 2004 г. той основава Международната академия „Сейджи Озава“, базирана в Швейцария. Организацията се занимава с подготовката на 30 избрани струнни солисти всяка година, които се учат от някои от най-големите имена в класическата музика.

В последните години Озава странеше от медийни и концертни изяви, с едно изключение в края на 2022 г., когато се завърна на сцена, за да дирижира „Saito Kinen Orchestra“. Концертът с Бетовенова програма се излъчваше пряко в Космоса – поздрав за японски астронавт на борда на Международната космическа станция.