Софийски международен панаир на книгата

Почина Стефан Данаилов, най-голямата звезда в българското кино и театър

Той имаше всичко: сексапил и магнетизъм, талант и оптимизъм, отметнат перчем и гръмогласен смях, неустоим чар и стотици роли - на сцената, пред камерата, в Партията

Стефан Данаилов (1942 - 2019) - Почина Стефан Данаилов, най-голямата звезда в българското кино и театър

Стефан Данаилов (1942 - 2019)

На 76 години си отиде най-голямата звезда в българското кино и театър, Стефан Данаилов. Смъртта му е настъпила минути след полунощ, потвърждават от Военномедицинска академия пред „24 часа“.

В последните месеци актьорът боледуваше. Повече от месец той бе във ВМА, където бе в медикаментозна кома. През август тази година актьорът бе опериран след счупване на тазобедрена става. По-късно отново постъпи в болница заради вирус. Впоследствие получи усложнения с белите дробове. Според непотвърдена информация, смъртта му е настъпила вследствие на онкологично заболяване.

Последната му поява на сцената бе през юли на фестивала „Арт поток“ в курорта Царево. Там игра в спектакъла „Актрисата“, с Аня Пенчева в главната роля.

Той имаше всичко – сексапил и магнетизъм, талант и оптимизъм, отметнат перчем и гръмогласен смях, неустоим чар и тичащи след него жени, които мечтаеха да чуят на живо репликата му от филма „Дами канят“ „Ти знаеш, ли че имаш страшни очи?“. Имаше роли в над 80 филма и в десетки спектакли в театъра. Притежаваше званията „заслужил“ и „народен артист“, държавни ордени, професионални награди, ключови постове – и в тоталитарна България, и след идването на демокрацията.

Историята на живота му е като роман. Стефан Данаилов е 2-годишен, когато държавата тръгва по пътя на СССР. Родителите му са социалисти, баща му Ламби Данаилов е осъждан за комунистическа пропаганда преди държавния преврат от 1944-а, след това заема различни постове, преподава политикономия. Като малък Стефан Данаилов мечтаел да стане моряк в гражданския флот. Актьор става покрай сестра си Росица Данаилова, която е 9 години по-голяма от него.

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но по съвет на актьора Иван Кондов, по онова време съпруг на сестра му, кандидатства във ВИТИЗ (НАТФИЗ). Приет в класа по актьорско майсторство на Стефан Сърчаджиев, след смъртта на професора Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов.

Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър, където играе една година.

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Става популярен след участието си в „Първият куриер“ през 1968-а, но голямата слава го застига година по-късно с първите епизоди на сериала „На всеки километър“. Тази роля му остава като прозвище и титла за цял живот, както и статус в комунистическата партия. За публиката е Майор Деянов, за близките и приятелите – Ламбо, по името на баща му.

КАМЕРЕН ОРКЕСТЪР НА ТЕАТЪР ЛА СКАЛА – МИЛАНО (CAMERISTI DELLA SCALA)

Поради ангажиментите си в киното се налага да напусне временно театъра. Докато се снима в „На всеки километър“, успоредно играе и във филмите „Князът“ и „Черните ангели“. На драматичната сцена се завръща през 1973 г., когато става част от трупата на Театъра на народната армия. Шест години по-късно постъпва в Народния театър. През 80-те години води популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“. Излъчва се всяка събота по програма „Христо Ботев“ – Данаилов пародира Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят.

Любовта към него се срива рязко след 1989-а. Като партиен символ се оказва нежелан от публиката, режисьорите не му предлагат големи роли и му се налага отново да се доказва. Успява да си върне любовта на зрителите със спектакъла „Лоренцачо“, но най-вече с участието си в италианския сериал „Октопод“, който се излъчва и у нас.

Успоредно с актьорската си кариера, Стефан Данаилов е и партиен секретар на Народния театър – и като такъв, успява да помогне на мнозина свои колеги с битови проблеми и не само. След 90-те се реализира и другояче – през 1993-а заедно със Сотир Майноловски и Николай Ишков основават фирма за продуцентска и импресарска дейност – „Олд старс“ ООД. Създава театралния фестивал „Сцена на кръстопът“.

Член на Съюза на филмовите дейци, Данаилов два мандата е негов главен секретар (1996 – 2004), част е също от Съюза на българските артисти.

От 1988 г. преподава в НАТФИЗ, където поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски. Става доцент през 1996 г., а професура защитава през 1999 г. Беше министър на културата от 2005-а до 2009-а, депутат от левицата и зам.-председател на БСП.

През 2011 г. се оказа, че е трудно да бъдеш Стефан Данаилов. Бляскавият му образ бе накърнен от публичността около една история от миналото му. Ирен Кривошиева огласи, че има син от актьора – Владимир. От Мастера, който знае всичко, той се превърна в мъжа, около който има повече въпроси, отколкото отговори. От звездата с десетки приятели и стотици почитатели стана самотникът, в който всеки от нас понякога може да се разпознае.

Но на Стефан Данаилов всяка роля му отиваше – дори образът на политик не накърни сериозно обаянието на актьора. Парадоксално: забравяйки, че е актьор, публиката бе склонна да го приеме дори с вярата му в червената идея. И тази двойна, неуловима игра между актьорството в живота и естествения му чар на сцената и екрана, бе може би ролята на живота му.