Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Почина учител от НГДЕК. Да му отдадем почит, вместо да грачим

Нека смъртта на Хер Атанасов не се превръща в поредния пирон в агонията на една от най-авторитетните учебни институции у нас!

Стаите в Класическата гимназия продължават да стоят празни. - Почина учител от НГДЕК. Да му отдадем почит, вместо да грачим

Стаите в Класическата гимназия продължават да стоят празни.

Скандалите в Класическата гимназия трябва да спрат – ако не завинаги, то поне днес, часове след като си отиде любим учител от гимназията. В четвъртък привечер НГДЕК загуби една от най-уважаваните си фигури– учителят по немски Бойко Атанасов. 

Хер Атанасов, както го наричаха учениците му, почина в сградата на 13-о училище, след като му прилоша на време на среща с родители, присъствали малко по-рано на разговори в Министерството на културата за това къде да бъде Класическата – на Женския пазар или в кв. „Модерно предградие“. Учебните занятия трябваше да се пренесат преди няколко дни в прясно ремонтираната сграда на ул. „Баба“ в покрайнините на София, но част от учениците и учителите отказаха да го направят. Голяма група от децата ходи всеки ден до училището в „Модерно предградие“, но стои отвън и не влиза. Учебен процес няма. Лагерите са разположили щабовете си в двете сгради, а директорката Мариела Папазова няма силите да възобнови занятията.

След смъртта на на г-н Атанасов бивши и настоящи възпитаници на Класическата призоваха в социалните мрежи да се почете паметта му и да не се използва като доказателство в спора – от която и да е от двете страни.

„Хер Атанасов казваше, че мозъкът ни преди да влезем в гимназията е като аспирин, т.е. гладък, а след като излезем, става като парацетамол, с една чертичка. Нека почива в мир един от най-великите учители, които съм имала някога! Мъчно ми е за него и за всичко, което е сполетяло любимата ми гимназия…“, пише Александра Александрова в профила си във Фейсбук.

Амира Ал-Мадами добавя: „Винаги съм обичала училището си, но него вече го няма. На негово място, без значение дали е в центъра, или не, има един цирк. Безумно и неморално е, че се случват такива неща. Всички граници отдавна са преминати“.

От противниковия лагер се пускат призиви на стената на председателката на училищното настоятелство Ирина Абаджиева-Репуц. Във фейсбук тя си спомня колко светъл човек е бил Бойко Атанасов и споделя, че спомените за разговорите с него ще й останат завинаги. Под статуса й нейна „приятелка“, нарекла се Krassi Aristo, радикално коментира: „Ирина, съдерете им задниците за психически тормоз и нанесени непоправими душевни травми на децата, родителите и всички потърпевши в тази трагедия! В памет на учителя и човека Бойко Атанасов да бъде добър пример за справедливост на децата“. За съжаление реваншистки гласове в този тон не са единици…

За жалост, двата лагера, както и някои медии, използваха кончината на Бойко Атанасов като аргумент в тази безумна битка. А търсенето на сензация в една човешка смърт е мародерство, в това няма нищо класическо. Двете страни трябва да обявят примирие поне в този ден, защото пред смъртта всички противоборства изглеждат дребни и нелепи.

Нека смъртта на Хер Атанасов не се превръща в поредния пирон в агонията на една от най-авторитетните учебни институции у нас!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg