Почина византинистът проф. Иван Божилов, търсач на средновековната личност

Проф. Иван Божилов, един от водещите специалисти по история на средновековна България, ни напусна 76-годишен на 16 октомври.

Неговият magnum opus – „Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография” – излязъл за 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър, представлява мащабно изследване на историческите извори за биографични данни върху най-голямата династия на Второто българско царство, преминала във Византия, латинските владения на Балканите и Италия. Книгата създава детайлна представа за широките контакти и значимостта на едно средновековно владетелско семейство.

Проф. Иван Божилов (1940-2016)

Роден в Дупница през 1940 г., той завършва история в Софийския университет през 1965-а. Дисертацията му на тема „Към историята на отвъддунавска България (VІІ – началото на ХІ в.)” разглежда интересната и слабо проучена тема за владенията на Първото българско царство в днешните територии на Сърбия, Унгария, Румъния, Молдова и Украйна.

Иван Божилов беше последовател на голямата аналистка школа във френската медиевистика и специализант на проф. Пол Льомерл. Това му позволяваше да разглежда балканското Средновековие в контекста на големите исторически процеси, а същевременно – да не пропуска нито критичния, сравнителен поглед към изворите, нито ролята на личността в историята. Именно просопографията, биографичното изследване, беше най-силната страна в работата на проф. Божилов в скучния постмаркистки контекст на българската съвременна историография.

Главен редактор на изданията Byzantinobulgarica и „Гръцки извори за българската история”, както и автор на изследвания върху България и Византия по долното течение на Дунава през Х в., „Златния век” на българската средновековна култура при Симеон Велики и ролята на Жофроа дьо Вилардуен като политик и историк на латинската Константинополска империя, Иван Божилов демонстрираше интерес към осветляването на свързаността на България и Балканите със заобикалящия ги средновековен свят. Книгата му „Българите във Византийската империя” показва продължаващ интерес към просопографията като историографски инструмент и преход от владетелските династии и политическата история към една история на ежедневието – както и към колективния образ на нашите средновековни прадеди в представите на ромеите.

За съжаление, както и другият наскоро напуснал ни хуманитарен авторитет проф. Богдан Богданов, Иван Божилов също присъстваше в списъците със сътрудници на Държавна сигурност. Това не намалява стойността на неговата научна работа.