Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Почина Юлиан Вучков

Юлиан Вучков (1936 - 2019) - Почина Юлиан Вучков

Юлиан Вучков (1936 - 2019)

На 83 години е починал театралният критик Юлиан Вучков, съобщава Нова телевизия, позовавайки се на източници от Военномедицинска академия. Смъртта му е настъпила на 22 септември.

Преди промените той бе театрален критик, дълги години оглавяваше списание „Театър“. След това стана популярен с безцеремонно откровеното си говорене по телевизията (на теми както от културата, така и от политиката), което с годините се превърна в символ на словото на омразата. 

Роден е на 31 януари 1936 г. в град Варна. Завършва гимназия в Хасково и театрознание във ВИТИЗ (НАТФИЗ) през 1958 г. Защитава докторска дисертация в Института за литература в БАН на тема „Българската драматургия (1878 – 1944)“. От 1969-а до 1990 г. е главен редактор на списание „Театър“. Той бе част от цензорната комисия към Комитета за култура – в Държавно обединение „Театър“, която спираше редици автори, чиито пиеси не можеха да стигнат до сцена.

По време на телевизионната си кариера е работил последователно в Канал 1 (във „Всяка неделя“), ТВ 7 дни,  „Размисли и страсти“ в СКАТ, „Времена и нрави“ по ТВ2, после и по ББТ, става „морален наблюдател“ в предаването „Здравей, България“ по Нова, води „Времена и нрави“ по „Канал 3“, участва в предаването „Гореща точка“ по ТВ7, пак води „Времена и нрави“, но в „Евроком“…

Според Уикипедия, от октомври 2012 г. е почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии, а от 2013 г. – и на Университета за национално и световно стопанство.

Автор е на повече от 20 книги, много от които са с есета и очерци, както и със статии за театъра – „Живот с голяма и с малка буква“ (1965), „Есета и публицистични очерци“ (1965), „Театрални светове. Статии“ (1968), „Човешки нрави“ (1975), „Изборът в живота“ (1981), „Българска драматургия 1944 – 1979“ (1981), „Българската драматургия 1878 – 1944“ (1983), „Кратка история на световната драматургия“ (1997), „Върхове в историята на българската литература“ (1999), „Теория на художествената култура“ (2000), „Артмениджмънт“ (2002)

Носител е на орден „Кирил и Методий“ I степен от 1970-а, през 1975-а става лауреат на Димитровския комсомол за книгата „Човешки нрави“. През 1977 г. му присъждат званието „Заслужил деятел на културата“, а през 1983 г. – „Народен деятел на изкуството и културата“. През 1986 г. получава орден „Народна република България“ I степен.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС