Почина Жан-Пол Белмондо, Професионалистът

На 88 г. си отиде звездата на френското кино Жан-Пол Белмондо, съобщават световните агенции. По думите на неговия адвокат, смъртта на актьора е настъпила днес, 6 септември, в дома му в Париж. Не се посочват причини за кончината му.

Белмондо бе една от легендарните фигури на френско кино, лице от Новата вълна. Той остава завинаги в паметта на публиката с филма „Професионалистът“ (1981). Още с първите си роли той става любимец на публиката в Европа с образа на бунтаря с неотразима усмивка.

Роден на 9 април 1933 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен, актьорът е син на скулптора Пол Белмондо. След колебание дали да стане актьор, боксьор или футболист, на 20 години Жан-Пол започва да учи актьорство в Парижката консерватория по драматични изкуства. Дебютира в киното през 1957 г. Световната му популярност идва с филма на Жан-Люк Годар „До последен дъх“ (1960). Работи с режисьори като Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо, Клод Шаброл и др. В „Борсалино“ (1970) играе с големия си съперник в киното Ален Делон, след години двамата отново застават един до друг пред камерата – в „Бащи трепачи“ (1998). Сред прочутите филми с негово участие са „Чочарка“, „Лудият Пиеро“, „Авантюристите“.

Участва както в по-комерсиални продукции, така и в артхаус филми. Попитан как успява да съвмести и двете в кариерата си, актьорът казва:

„Същото е като в живота – един ден се смееш, на другия – плачеш“.

Трюфо го определя за „най-завършения европейски актьор“ на своето поколение. През 1964 г. списание „Тайм“ дава може би най-поетичното описание на живота и творчеството му и го нарича „лицето на съвременна Франция“:

„Трикольорът, чашата за коняк и клошът – всички те загубиха мястото си като първите символи на Франция. Първостепенният символ вече е изображението на един млад мъж, прегърбил се в стола на кафене. Това е Жан-Пол Белмондо, естественият син на концепцията на екзистенциализма“.

През 1980 г. актьорът основава собствена кинокомпания, а през 1987 г. се връща на театралната сцена за пръв път след началото на успешната си кариера в киното – и прави над 40 роли на драматичната сцена.

През 2001 г. преживява инсулт, след което прекратява кариерата си. Връща се за кратко през 2008 г., за да изиграе последната си роля във филма на Франсис Юстер „Мъж и куче“.

Удостоен е със „Златна палма“ през 2011 г., а през 2016 – със „Златен лъв“ за принос към световното кино.