Жан-Жак Семпе, илюстратор на книжната поредица „Малкият Никола“, е починал на 89-годишна възраст, дни преди да навърши 90. Новината за кончината му е потвърдена от официалния му биограф пред френските медии. Рисунките на Семпе, отличаващи се с дребни човешки фигурки на фона на мащабни природни пейзажи, са излизали в списание „Ню Йоркър“; той създава кориците на изданието повече от всеки друг творец, отбелязва „Гардиън“.
„Жан-Жак Семпе имаше елегантността винаги да запазва лекотата в творчеството си, нищо не му убягваше“, коментира Еманюел Макрон в Туитър, описвайки стила му като комбинация от „джаз, нежна ирония и ненатрапчив интелект“.
Деликатните меки линии на рисунките на Семпе често са придружени от едно кратко изречение, вид социален коментар от художник, преживял тежко и трудно детство край Бордо, отбелязва „Гардиън“. Въпреки това той се описваше като „вечен оптимист“.
„Семпе е Франция – каза Орхан Памук в свое скорошно интервю за „Пари мач“. – Всичко е там: иронията и деликатността.“
Семпе е най-популярен с илюстрациите си за най-успешната книжна поредица за деца на ХХ век – „Малкият Никола“, идеализирана версия на детството във Франция през 50-те години. Книжките се превръщат в международен бестселър и повдигат и днес актуалния въпрос за носталгията на цял народ по отминала епоха.
„Историите на Никола бяха начин да се върна към мизерията на детството си“, казва Семпе в интервю.
Малкият Никола се ражда през 1959 г. с помощта на писателя Рьоне Госини, по това време двамата със Семпе са колеги в пресагенция.
Семпе е родом от малко село в близост до Бордо. Така и не разбира кой е баща му – което го терзае цял живот, „защото не знае кой е и какви са корените му“. Няколко години живее в дом за деца без родители, където често го подлагат на тормоз, докато един ден майка му не решава да го прибере… за да продължи лично тормоза върху детето си.
Първоначално мечтае за кариера на джаз пианист. Напуска училище на 14 и се записва в армията, като лъже за реалната си възраст. Военният живот обаче не му импонира и Семпе започва да се издържа, като продава рисунки на парижки вестници. Минава дълго време, преди да го забележат, докато от „Ню Йоркър“ не му предлагат да работи за тях през 1978 г.
„Тогава бях почти на 50 и за първи път в живота си, аз съществувах! – казва той. – Най-сетне бях открил семейството си.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение