Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

„Почваш да рисуваш… и спираш. От сълзи нищо не се вижда“

Страшният поглед на Василий Верешчагин към Руско-турската война и няколко други – не по-малко жестоки

Василий Верешчагин, „Апотеоз на войната“ - „Почваш да рисуваш… и спираш. От сълзи нищо не се вижда“

Василий Верешчагин, „Апотеоз на войната“

Големият руски художник Василий Верешчагин e изучавал войната толкова подробно, че би могъл да напише за нея енциклопедия. И го е направил — с бои на платно. В неговите картини почти няма атаки, маневри и помпозни паради. Затова пък има много от тези страни на войната, за които не е прието да се говори.

„Аз планирах да наблюдавам войната в различните й видове и да предам това правдиво. Фактите, пренесени на платното без украсяване, говорят достатъчно красноречиво сами за себе си“, казва художникът.

Днес творческото послание на Верешчагин е толкова актуално, че историческите и социални паралели ни поставят в неловко положение. В навечерието на юбилея на художника сайтът vtbrussia.ru предлага десетте най-страшни картини на художника с обяснения как да ги „четем“ правилно. Много от тях – тези от неговата „Балканска серия“ – са директно свързани с Руско-турската война (1877–1878) и ни я представят в доста различна светлина от тази в учебниците по история.

„Представяне на трофеите“

1872 г. Платно, масло. 240×171 см. Третяковска галерия. Цикъл „Варавари“, Туркестанска серия

Изящни източни колони, залят от слънце вътрешен двор, луксозно облечена публика — кое е ужасното в тази картина? Самата същност на случващото се. В скорошно сражение войниците на емира са показали смелост и  доблест. Току-що са влезли в двора с ценни трофеи. Уви, не става дума за злато и пленени знамена: в краката на източния владетел са изсипани на куп отрязани глави на „неверници“  — руски войници, загубили битката. Потъмнели лица, покрити със спечена кръв, отвратителна воня на разложение, която кара събралите се да прикриват носовете си с ръкавите на халатите — така изглежда сладката победа. Такава е минутата на слава на армията-победител. Една от главите се е търкулнала до крака на емира и той разглежда замислено лицето на мъртвия враг.

Картината „Представяне на трофеите“ е от цикъла „Варвари“, който Верешчагин рисува след завръщането си от Туркестан, когато емирът на Бухара обявява на Русия джихад — свещена война. Но може ли войната да бъде свещена, когато в краката ти се търкалят отрязани глави?

„Тържествуват“

1872 г. Платно, масло. 195,5×257 см. Третяковска галерия. Цикъл „Варавари“, Туркестанска серия

На площада пред величественото медресе Шердор в Самарканд се е събрала тълпа. В центъра на картината молла, облечен в бяло, чете проповед. Хората празнуват, но какво? Отговорът става очевиден, ако се вгледаме по-внимателно. На стълбове стърчат побитите глави на войници – почетни трофеи на армията на емира, изложени пред очите на всички. Те не се виждат добре на фона на цветните орнаменти в ярката слънчева светлина. И все пак са там и също „наблюдават“ тълпата, която буквално пирува с техните кости. На рамката стои надпис: „Така повелява Бог! Няма друг Бог, освен Бога“.

„Смазване на индийско въстание от англичаните“

1884 г. Местонахождение неизвестно. Серия „Три екзекуции“

Тази изгубена картина има традиционна трактовка: английски войници екзекутират въстаници по време на борбата на Индия за независимост от Британската империя. Към дулата на оръдията са привързани метежници. Всеки миг залпът ще разнесе нещастните им тела на парчета. Този вид екзекуция, наричана „Дяволски вятър“, е била жестока не само във физически смисъл. За дълбоко религиозното население на Индия по-страшно от смъртта е било „да се представиш  пред висшия съд в непълен, разкъсан вид, без глава, без ръце или крака“. Трудно е да се измисли по-унизителна разправа, отчитайки и кастовата система на индийското общество: събраните след разстрела телесни части се погребвали в обща яма. След като Верешчагин нарисувал това платно, британците го обвинили в шпионаж. Но той е предал точно своята идея: колониалната война, както и всяка друга, прави от едни господари, а от други – роби.

„На Шипка всичко е спокойно“, триптих

1878–1879 г. Платно, масло. Частни колекции, Костромски държавен художествен музей. Балканска серия

Три картини, обединени от един сюжет, разказват за последните часове в живота на редови войник в Руско-турската война (1877–1878). Независимо от снежната буря и свирепия студ, той до последния си дъх стои на пост на завладения Шипченски проход: на третата картина от него се вижда само върхът на стърчащия изпод купчина сняг щик. Изглежда командването просто е забравило за него и го е оставило на милостта на стихиите. Този триптих разказва за недобросъвестността и безотговорността на военното ръководство, което старателно е скривало истинското положение. Войната тук не е в прекрасните батални сцени и очите, горящи от героизъм, а в непростимото безгрижие на командирите, които не мислят за своите войници. Руските войници, охраняващи прохода, не просто ежедневно са били подложени на турски обстрел. Често те направо замръзвали в снега, тъй като нямали нужната екипировка. В периода от септември до декември 1877 г. 700 души излезли от строя ранени и убити, а над 9000 – болни. Но нима на генералите им е било до това? „На Шипка всичко е спокойно“, регулярно рапортували командирите в Москва.

„Шипка — Шейново. Скобелев край Шипка“

1878–1879 г. Платно, масло. 147×299 см. Държавна Третяковска галерия. Балканска серия

Шейновската битка (срещу южния изход на Шипченския проход) на 8 и 9 януари 1878 година донесла на руската армия дългоочаквана победа. Най-накрай завършила изтощителната отбрана и дошло време героите да ликуват. Генерал Скобелев обикаля редиците на оцелелите и поздравява, а войниците от радост си хвърлят шапките. Игриво скача белият кон, победно се вее знамето. Само че каква е цената на тази победа? Веселието и радостта на победителите не са толкова важни, когато на преден план се оказват десетки окървавени и обезобразени тела – на руски и турски войници. За разлика от събратята си, те остават в снеговете под Шипка завинаги.

Това платно на Верешчагин влиза в Балканската серия, посветена на събитията от Руско-турската война. Своята работа по този цикъл той описва така:

„Хващаш се да рисуваш, разридаваш се, спираш… От сълзи нищо не се вижда…“

„Преди атаката. Край Плевен“

1881 г. Платно, масло. 179×401 см. Държавна Третяковска галерия. Балканска серия

Командването е дало заповед за щурма на Плевен. Войските са готови да започнат настъплението. Император Александър II се взира в далечината, адютантите разглеждат врага с бинокли. Колкото и да е парадоксално, командирите почти никога не участват в сраженията. Те само издават заповеди и изпращат на смърт обикновените хора. В тази картина на Верешчагин ръководителите на армията изобщо не могат да видят какво става на бойното поле. Те са визуално отделени от войската и надничат „иззад ъгъла“. В деня на атаката императорът наблюдавал сражението от „Закусъчния хълм“, на който заедно с щаба празнували имен ден и вдигали чаши с шампанско „за здравето на тези, които там сега се бият“. След  битката художникът се върнал по тези места:

„Навсякъде се търкалят осколки от гранати и войнишки кости, забравени при погребенията. Само на един хълм няма нито човешки кости нито парчета метал – там има само коркови тапи и изпочупени бутилки от шампанско — не се шегувам“.

„След атаката. Превързочен пункт край Плевен“

1878–1881 г. Платно, масло. 183×402 см. Държавна Третяковска галерия. Балканска серия

Третият щурм на Плевен се превръща в пълен провал – руската армия губи около 13 000 души и е принудена временно да се оттегли. В сражението загива и Сергей Верешчагин — брат на художника. Василий дълго броди сред разлагащите си тела на убитите, за да търси брат си, и гледката оставя у него неизличимо впечатление. Художникът споделя за дните след битката:

„Броят на ранените беше толкова голям, че надхвърли всички очаквания. Всички подготвени материали се оказаха недостатъчни… Всеки от докторите работеше за двама, милосърдните сестри оказваха неоценима помощ и все пак маса ранени оставаха с дни без превръзки и храна. Когато заваля дъжд, ранените буквално подгизнаха, тъй като нямаше къде да се скрият“.

Много часове на страдание, болка, агония, а често и най-тежка смърт – това е цената, с която се заплаща всяка война, независимо от причините за нея.

„Победителите“

1878–1879 г. Платно, масло. 180×301 см. Киевски национален музей на руското изкуство. Балканска серия

Още една картина от Руско-турската война – показан е финалът на битката при Телиш, когато по вина на командването е унищожен почти изцяло един руски полк. На платното отново са изобразени труповете на загиналите и малобройните оцелели. Но ужасът на тази картина не е в отнесените от смъртта жертви. Ужасяваща е безчовечността на останалите живи. Победителите-турци ровят по джобовете на убитите – ами ако случайно се намери нещо ценно? От още топлите тела те свалят мундири и ботуши и весело се смеят, докато взимат в плен един от оцелелите. Войната шокира и ни кара да си затваряме очите, докато в един момент жестоките постъпки престават да изглеждат противоестествени. Верешчагин показва неуважението към загиналите — макар и врагове, но също хора, оставили в домовете си деца и семейства.

„Победени. Панихида“

1879 г. Платно, масло. 179,7×300,4 см. Държавна Третяковска галерия

След края на щурма на Плевен и Руско-турската война Верешчагин пише:

„Не мога да изразя тежестта на впечатленията си, получени при преминаването ми през бойните полета в България. Особено по хълмовете около Плевен, спомените ме задавят – навсякъде кръстове, паметници, кръстове и още кръстове безкрай“.

В картината „Панихида“ войната е изобразена като всепоглъщаща смърт. Бледо-жълтото поле до самия хоризонт е осеяно с тела. Двете мрачни фигури – на свещеника и командира, отслужващи панихидата — са единствените живи. Небето в траур лее горчиви сълзи заради великата човешка глупост, която ни кара поколение след поколение да се впускаме в жестоки и безсмислени войни.

„Апотеоз на войната“

1871 г. Платно, масло. 127×197 см. Държавна Третяковска галерия

Изглежда това е най-известното платно на художника, което увенчава неговото творчество. На картината виждаме нажежена пустиня, изсъхнали овощни дървета, градски руини – всичко, което е останало от някога процъфтяващ регион. Ято гарвани кръжи над това гробище в търсене на плячка. Верешчагин прекрасно познава човешката анатомия и старателно е изобразил всеки череп в огромната пирамида. Тези останки не са само войнишки: тук има и старци, и жени, и деца. Войната засяга всички. И унищожава всички.

Тази творба е нравствена проповед към живите и апотеоз на философията на Верешчагин. На рамката е поставен надпис:

„Посвещава се на всички велики завоеватели — минали, настоящи и бъдещи“.

Верешчагин ненавижда войната, въпреки че цял живот самоотвержено я рисува. Той загива, докато прави скици на поредното сражение по време на морския сблъсък между Русия и Япония. За своето творчество пише:

„Съществуват доста други неща, които бих рисувал с много по-голямо желание. Цял живот много обичах и исках да рисувам слънцето“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах