Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

„Под игото“ внесен в България нелегално

Отричан и боготворен, днес романът е преведен на 65 езика и е в категорията „световна класика“

Всички илюстрации в „Под игото“ са обработени от художници фотографии, в които участват актьори от Народния театър. Илюстрация: Йозеф Обербауер - „Под игото“ внесен в България нелегално

Всички илюстрации в „Под игото“ са обработени от художници фотографии, в които участват актьори от Народния театър. Илюстрация: Йозеф Обербауер

130 години от публикуването на първата част от романа „Под игото“ се навършват на 25 ноември. Противно на всеобщото убеждение, първата публикация на първия български роман не е на английски, а на български, макар и на части.

Вазов започва да пише романа си в Одеса, където прекарва в политическа емиграция една година. В началото на 1889 г., скоро след като българското правителство амнистира политическите емигранти, той се връща в България. Ръкописът е готов, но има опасност да бъде иззет на границата като неподходяща за внасяне литература. Вазов се среща със свой приятел, руски дипломат в Одеса, и му предава ръкописа. Посланикът го изпраща със свръхсекретна дипломатическа поща до руското посолство в Цариград.

През май същата година Иван Шишманов, основател и редактор на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, предлага на своя приятел Иван Вазов да включи в първия брой на сборника готовата дотогава част от романа. Така в края на ноември 1889 г. излиза първата част на „Под игото“, а през следващата година – и останалите две.

За пръв път като цялостно произведение „Под игото“ е отпечатано в Англия, в поредицата „Международна библиотека“ на лондонското издателство „Хайнеман“, почти година преди първото пълно издание на български език, видяло бял свят през 1894 г. Преводът е дело на от Уилям Морфил. В предговора към първото английско издание видният английски литературен критик Едмънд Гос казва:

„… едно образцово произведение… един шедьовър… един първокласен роман на новата история… безспорно един от най-хубавите романи, които Източна Европа е изпратила на Запад”.

Много са любопитните факти около първия български роман.

Вазов е разказвал, че замисълът му е бил да създаде български аналог на „Клетниците“ на Виктор Юго. Влиянието на френския романист върху стила и сюжета е много силно, както отбелязват почти всички литературни критици.

След като Шишманов публикува първата част на романа в своето списание, интересът към него е толкова голям, че се налага бързо да бъдат завършени и останалите две части. За да пести време, Иван Вазов решава не да пише сам, а да диктува текста на брат си Борис, по това време ученик в гимназията. За по-малко от година романът придобива цялост.

Книжарят Тодор Чипев решава, че след като вече е събуден интересът на публиката и след като има признание и от международната читателска общност с изданието в Англия, е време „Под игото“ да излезе в един том на български език. На титулната страница обаче поставя отметка „второ издание“, за да не подведе читателите.

Възнаграждението на Иван Вазов за първото издание на „Под игото“ е 2500 лв.

Вазов почти пренаписва творбата си – толкова дълбоко я редактира, променя и отдалечава от първоначалния, доста по-романтичен вариант. През април 1894 г. подписва договор с Чипев, в който уточняват параметрите – луксозно издание, тираж 3000, 25 илюстрации и плата за автора – 2500 сребърни лева, по 200 лв. на кола.

Към илюстрациите се подхожда новаторски. Издателят наема трупата на Народния театър и царския фотограф Иван Карастоянов. Под надзора на художниците Антони Пиотровски, Антон Митов, Йозеф Обербауер и Иван Мърквичка, преподаватели в Художественото училище, актьорите са заснети в сцени от романа. После снимките са ретуширани от художниците и са превърнати в реалистични графики. Писателят също е присъствал на фотографските сеанси и често е променял постановката.

До днес първият български роман, който на 25 ноември навършва точно 130 години, е имал преводи на 65 езика и със сигурност може да бъде наречен световна класика.

Вижте още: ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ РОМАН ПРЕВЕДЕН НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах