Френският изкуствовед Паскал Коте обяви преди няколко дни, че на картината „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи под всеизвестния женски портрет е скрито изображението на истинската Лиза Джерардини. Той изучавал шедьовъра с разработена от самия него рефлективна светлинна технология. С помощта на този метод се вижда онова, което е скрито под слоевете боя, и „картината се очиства като луковица”.
„Така може да се възстанови хронологията на създаването й”, убеден е изследователят.
Под най-горния слой боя на „Джокондата” има портрет на друга жена. Тя гледа леко встрани, а на лицето й отсъства прочутата загадъчна усмивка.
Леонардо да Винчин не само е гениален художник, но и майстор на създаването на загадки. Дневниците, които той старателно води до края на живота си, са пълни с много символи, мистериозни послания, намеци и мъгляви сентенции. Написани са така, че не могат да бъдат разчетени веднага – или са огледално писмо, или със странен, измислен от самия Да Винчи шрифт. Художествените му творби също са пълни с тайни.
„Мона Лиза”, 1517 г.
„Мона Лиза” или „Джокондата” вероятно е най-известната картина в света. Това до голяма степен се дължи на тайнствеността й. Първо, никой не знае със сигурност кой е изобразен на платното. Изказвани са много версии. Смята се, че Леонардо е нарисувал младата неаполитанка от богато семейство Лиза Джерардини. Професионалните изкуствоведи и любителите на живописта отдавна си блъскат главите в опити да разберат какво означава загадъчната усмивка на тази жена.
„Усмивката й обещава неведоми наслади”, възторгва се през 1855 г. френският писател романтик Теофил Готие.
„А имала ли е вежди?” е друг въпрос, който вълнува изкуствоведите и публиката. На изобразеното лице не се виждат вежди. Предполага се, че тя просто е следвала модата от XV-XVI век, когато дамите внимателно изскубвали растителността над очите си. Наскоро френски изследователи установиха с помощта на рентген и химически анализ, че Мона Лиза все пак е имала вежди, но те са избледнели с времето. Предполага се, че за изчезването им са виновни реставраторите: докато многократно са я почиствали от прах, са изтрили веждите й.
Много въпроси повдига и пейзажът, на фона на който се усмихва Джокондата. Любители на мистиката са опитвали да открият в него тайнствени символи и послания и в крайна сметка са се натъквали на интересни неща: едни са виждали майсторски зашифровани загадки, други – глави на животни.
„Тайната вечеря”, 1498 г.
Друг шедьовър на Да Винчи е „Тайната вечеря”. Стенописът е с размери 460 на 880 см и се намира на стената в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано. Интересът към творбата се засили още повече след появата на романа „Шифърът на Леонардо” на американския писател и журналист Дан Браун. Както и много изкуствоведи и изследователи преди него, той обръща внимание на читателите си върху „излишната” ръка с нож в лявата част на картината и към това, че позата и дрехите на човека, който стои до дясната ръка на Христос, е почти огледален образ на централната фигура. Изказвани са предположения, че този човек е жена, може би Мария Магдалена (прието е да се смята, че вдясно от Христос стои апостол Йоан). Съществува и хипотеза, че участниците в тайната вечеря са разположени според знаците на Зодиака, изхождайки от това, че Христос е Козирог.
Фреската има нелека съдба. През Втората световна война в манастира избухва снаряд и го разрушава почти до основи, но стената с „Тайната вечеря” оцелява. През дългото си съществуване светата обител е страдала от наводнения пожари и човешко безхаберие. Например през XVII век в сградата направили конюшня и творбата на Леонардо, която и без това е трудна за съхранение поради естеството на боите си, била покрита с тор. Сега, разбира се, за стенописа се полагат всевъзможни грижи.
„Витрувиански човек”, 1490 г.
„Витрувиански човек” е техническа рисунка, чиято цел е да покаже правилните пропорции на човешкото тяло. Скицата е базирана на трактата на древноримския архитект Витрувий, който определя 14 точни съотношения между различните части на тялото. Някои предполагат, че Леонардо е изобразил Христос, тоест това са не само човешки, но и божествени пропорции. Тази хипотеза се опира на факта, че фигурата в рисунката е вписана в квадрат и кръг, които биха могли да символизират Земята и Небето. Други виждат във „Витрувиански човек” двама души – мъж и жена. Трети отбелязват, че художникът е искал да илюстрира идеята за т.нар. „златно сечение”.
„Дамата с хермелина”, 1490 г.
Преди малко повече от година френският изкуствовед Паскал Коте откри под „Дамата с хермелина” два други варианта на картината. Оказа се, че отначало Да Винчи е нарисувал Чечилия Галерани – любовницата на миланския херцог Лудовико Сфорца, без хермелин. После добавил животинчето, но то било по-сиво и не толкова пухкаво, колкото в окончателния трети вариант.
Загадките около „Дамата с хермелина” са свързани именно с малкия хищник. Изкуствоведите все още спорят какво символизира той. Според една версия белият хермелин изразява чистота и целомъдрие. Така героинята на картината е представена и като прекрасна възлюбена, и като непорочна дева, което отразява представите за жените по онова време. Други предполагат, че Чечилия е била бременна и хермелинът е трябвало да прикрие особеното състояние на момичето. Има и по-смели хипотези: някои изследователи виждат вагина върху левия ръкав на роклята, а животното, което е притиснато плътно до любовницата на херцога, е фалически символ.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение